Когато плача, винаги си тук,
когато няма никой друг,
винаги си ти,
твоите очи...

Рано преди изгрев,
вечер до звездите,
някой ако ме обиди,
когато се раждат
и умират мечтите.

Винаги си тук,
когато няма никой друг.
Идваш като утежа,
идваш като дъх,
като надежда..

Ръцете ми,
прострени за прегръдка,
когато не прегръщат никой друг,
ти идваш,
ти винаги си тук...