Преди него имах друга любов - силна и трудна любов, от която успях да запазя само хубавото и днес с благодарност се обръщам назад и отсявам уроците. Мъката, която ми причини онази любов и силата на чувствата, с които борех мъката...ме направиха по-добър човек. По-търпелив човек, по-прощаващ човек. Човек, който знае, че магията на любова е в онова, което си дал..от цялото си сърце, безкористно и никой, никога не го е видял.

Когато с цялото си същество предвкусвах, че идва край на някакъв етап от живота ми, смело, лудо и безотговорно платих за неизвестното бъдеще с целия ми познат свят. Скъсах стари връзки, зарязах приятелства, напуснах работа, отказах се от това да гоня кариера. Отдадох всичко в името на онази интуитивна мисъл, че нещо идва и че трябва да му освободя място.

Тогава дойде той... Пристигна наранен, несигурен и лъган. Пристигна с хиляди въпросителни, а хората се надпреварваха да ми обясняват колко е лош, че е престъпник, че е ревнив, че е побойник, че се занимава със съмнителни лица и неща. Пристигна при мен неуверен, уморен, отказал се от това да среща неразбиране. Пристигна при мен с един изоставен свят. Беше напуснал работата си, приятелката си, беше се отказал от всичко познато в името на надеждата, че нещо друго ще дойде, нещо много по-различно и че трябва да му освободи място.

Единственото нещо, в което и двамата бяхме убедени тогава беше цялата неизвестност и начина, по който се търсеха очите ни. А когато се срещнеха, всичко се успокояваше, настъпваше мир, в нас и около нас. Беше красиво.

С това неясно усещане, преплетохме пътищата си...


Не помня кога го обикнах по начина, по който осъзнавам как го обичам днес. Случи се във времето и всеки ден откривам, че любовта ни расте, че ни изпълва, че ни помага да бъдем по-добри, по-старателни, по-тихи...и може би с една идея по-чисти.

Всъщност не мога ясно кажа какво е онова, което съществува в душата ми, няма на ни един от езиците, които знам, думи достатъчно точни, за да го опиша. То е толкова много неща в едно: радост от това, че го има, стремеж да откривам с него красотата на делника, щастието от това да се чувствам лека и обичана, грижата, тревогата, желанието, когато нещо го боли, болката му да премине в мен, копнежа за него, романтичните сутрини, радостта, когато готвя нещо за вечеря, сладката емоция, която ме обвзема всеки път, когато се прави на шуъ заради мен. Начина по който се смеем, начина по който се прегръщаме и се гледаме, целият този мир и уют, който създаваме около нас, когато си говорим...

Това това, че преборих страха си от брака...

Днес осъзнавам, че е вярна една мъдрост: не можеш да имаш нова къща, преди да си разрушил старата. Че след Апокалипсиса винаги идва Сътворение, че нещо умира, за да се роди друго. Този прекрасен, вечен кръговрат прави живота ни наистина ценен. Всичко се променя, вечна е само промяната, и всъщност именно тази промяна е вечност. (за някои неща езикът не е достатъчен)

След точно 10 дни Ами се венчава. И понеже днес ми е нещо като ден за "предсватбена равносметка", искам да използвам пространството на този блог, който пази толкова голяма част от мен, за да си пожелая това, което изпитвам сега (и което знам, че никога няма да съумея да опиша с думи) да расте, да ни променя, да ни открива нови пътища, да ни помага, да продължава да вярва в нас и да ни прави по-добри и по-чисти...

Не спирай да следваш мечтите си! :-)

Благодаря, Вили! Много те прегръщам

... Всичко се променя, вечна е само промяната,
и всъщност именно тази промяна е вечност...
Споделеност, хармония, любов !

Желая ти винаги да имате споделеност в чувствата и да ви е интересно и хубаво, когато сте заедно.

Дано да си щастлива !
Ти го заслужаваш !

Благодаря, Стела. Прегръдки

Дано, пролет, дано...Благодаря

Благодаря, Иво. Вярвам в това, че всеки заслужава да бъде щастлив и да изпитва любов. Прегръдки

Да сте здрави, да сте влюбени и след 100 години!
Много щастие и дечица!