Възпитавана съм като мъж
и вместо с кукли, съм играла футбол
с лудите ми братя.
Не знаех как се преоблича Барби,
но бях добра с фунийките.
А в дългите разходки с татко,
разбирах що е мъжка чест,
дума, жест, достойнство.
Възпитавана съм като мъж -
не съм била принцеса.
В пиесите в училище
носех плитките на Пипи.
И се биех не като момиче.
До днес не удрям шамари,
а директно стоварвам юмруци.
И си нося още белезите
по лактите и коленете
от щурите ни детски игри.
И количките още си пазя
от онези луди и безкрайни дни.

Възпитавана съм
не съвсем по женски
и не плача някой ако ме обиди,
и не плача ако ме боли.
Учеха ме да съм силна
и че в слабост се мълчи.
Че работата не е нещо страшно,
че умората след труд е сладка -
учеха ме да строя.

И така се навъртяха дните,
а аз израснах като нещо странно
мъжка твърдост в женско тяло
с ръце способни
еднакво да се бият и обичат.
Ала стиха ми - моята тайна,
(така неуместна за мъжко момиче)
напълни моя свят със нежност,
с тишина и трепет,
с пролетни цветя уханни,
с нещо още, с нещо друго,
с нещо много свято.

И станах сякаш два човека.
Денем по мъжки решавах света си,
вечер го изплаквах в стих като момиче.
А розовото сутрин по изгрев,
и синьото малко след залез
(онази тиха и синя мъгла)
помиряваха двата свята в мен.
И се разписваше над съня ми луна.

И мъжките момичета плачат също,
понякога даже съвсем по женски
се глезят и гушкат,
но по мъжки си спазват обещанията
и по мъжки си носят раните.

Когато дръзнеш да ме нараниш,
когато нещо от тебе силно боли,
аз не зная, не зная кое ще надвие.
Мога да изплача обидата в стих,
или онемяла от гордост,
просто тихо да си отида.

Мъжките момичета плачат също,
а понякога забравят мъжкото
и с насълзени очи те прегръщат,
да ги утешиш и помилваш по мъжки.


https://www.youtube.com/watch?v=AL2WR5FIdWc