Ние имаме 365 възможности да видим изгрева (както се пееше в една песничка) - ако разбира се ставахме по-рано. Или ако въобще не лягаме, но това си е трудно за издържане.



И ако разбира се, когато станем рано си отделим пет минути време просто да съзерцаваме, което оказва се също е трудно, тъй като сме заети все за някъде да бързаме и все за нещо да се тревожим.



Никога не снимам изгревите, които сутрин посрещам, защото съм твърде много откъсната в тези моменти от света на цивилизацията и технологиите, но днес докато наблюдавах изгрева майка ми позвъни и се сетих да направя няколко щраквания.



Добро утро от Ами с няколко снимки и малко джаз (разбира се) :)
В крайна сметка какво е началото на деня без малко джаз, аромат на току що сварено кафе, влизаща през прозореца хладина и някаква мечта за следване, любов за осъществяване и надежда за носене




Прекрасен ден, приятели :)