Тази вечер от ясното небе 
се изсипа буря и понесе стон.
Мръсна, анонимна, телефонна донос
ми говореше ужасни неща.
А безликият смях
сваляше звездите на нощта.
Какви истории чух,
какъв стремеж
в моите очи да те очернят
и да завали.
Какъв ли ти не беше,
каква не бях заради тебе
и самата аз.
Изслушах всичко мълчаливо,
възпитано, без възражения,
възклицания...невъзмутимо.
"Свършихте ли, моля?" "Да!"
"Приятна вечер пожелавам."
И прекъснах калния порой.
Какъв си и какъв си бил -
прекрасно зная,
каква съм аз до теб...
Дали защото откровено си разказахме
най-лошите си грехове
и върреки тях се обикнахме, повярвахме,
тази мръсна и безлика донос
в нашият свят не изсипа отрова.
В реалността с тебе стъпили здраво,
до болка горчивото в нея познали,
любов , когато си подавамевсе пак успяваме
чудеса да сътворяваме.