На съпруга ми

Ще ти говоря само със очи,
тези големи очи,
които те покоряват
и се задъхваш от копнеж
и не знаеш къде се намира
Истината.
Ще съблека после
много бавно,
всяка презрамка,
всяка извивка
и в усмивката ми
ще се изгубиш.
Стъпваш ли?!
Учестените въздишки,
сърцето, което ще пръсне.
И няма да смееш
да ме прегърнеш,
за да не ме нараниш,
забравил за силата си.
И когато те докосна -
ще изригнеш,
ще боли до пръсване,
а аз ще се отдръпна...
Суета!
И ще бъда много красива.
Очите ти ме поемат
цялата и не могат
да повярват.
Не ме виждаш,
не тялото, не кожата,
даже очите ги няма.
В мъглата пред тебе,
виждаш само душата ми
и своята любов.
Жаден за сливане,
ще протегнеш ръце
и дълго ще целуваш
всяка извивка,
а в усмивката ми
ще крещи една покана.
И очите ми,
тези големи очи,
които обожаваш
ще се притворят от сладост,
ще блеснат със звезди.
Целувай! Не спирай
тази нежна разходка,
не оставяй нецелунато местенце,
не оставяй незапалена плът.

Ще те потопя назад,
ще потъна със тебе,
и после преродени... ще заспим.