Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2014 10:52 - Ти и аз
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1642 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не съм твоята първа любов,
онази трепетната, невъзможна,
която винаги остава във сърцето
и понякога силно пробожда
с някоя случайна среща.
Тя до края ще те буди тревожно.
И до края със случайни
приятелски обаждания
за себе си ще те подсеща.

Не съм онази скандална любов,
която е винаги повече битка.
Тя докрай ще те изпълва
едновременно с обич и омраза.
Онази лудата любов, със крясъци,
които изкарват от теб най-лошото.
Онази огнената буря, метежната
която те порязва с много болка.

Не съм и от случайните любови -
срещнати по пътя в много сладост.
Те до края ще те гъделичкат
от спомена за нещо преживяно.
Онези, дето в миг насищат с обич
и правят нощите горещи.
Те докрая в тебе ще останат -
открадната страст в забързани срещи.

Аз идвам последна с ядълков дъх,
с рани и непрочетени стихове.
С много нежност да изпълня деня ти,
кротко глава до теб да склоня.
Като обич, от Съдбата разписана,
като непознат събеседник по дългия път
да помилвам с утеха сърцето ти,
да целуна разранената от бури плът.

Аз идвам и нося на гърба си света,
превила сили под товар от много грешки
при теб да си почина, да поспя,
за пътя дълъг устреми да събера.

Не си моята първа любов,
онази ефирната, бялата, чиста.
Тя е на детството нежния зов
и си я нося в сърцето - да ме пречиства.
Не си моята буря от вятър горещ,
онази болезнената, трагичната.
Онази страстната, необяснимата, първичната,
която идва, за да вземе всичко,
която те променя, разглабя до едното нищо,
а после се сглобяваш дълго,
за да почнеш пак живота си на чисто.
Тя докрая ще остане в мене - рана,
която знам - не може да зарастне,
нося си я във сърцето. От благодарност,
че без нея щеше младостта ми да е празна.
Не си за мене от забързаните срещи,
в които само със очи погубвах.
(Колко сърца оставих непомилвани?)
Те в сърцето ми остават като бягства,
като малки късчета от свобода,
нося си ги като някакви награди,
нося си ги като белези от суета.

Ти дойде, за да останеш последен,
и поднесе длан, износена във дните
от другите жени, пресекли твоя път.
Не зная точно, какво е онова, което имаме,
но то до край ще вярва в нас, ще ни крепи.
Живее, заедно със всичките жени,
живее, заедно със всичките мъже,
и по е силно сякаш, заради предишни рани
и по-красиво, украсено със предишна страст.
И няма притежания, ревности, закани,
една любов последна...просто цели ти и аз,
тъй странно несъвместими,
така различни, несравними.
Една любов, която ни направи...нас.




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1833214
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980