Идваш пак при мен, напълноно променен,
победен, разбит и тих. Къде е онова момче,
което каза, че няма да се влюбва в мен,
че сърцето му не е сърце за обич и за плен?!

Къде е огънят в зелените очи? Надпреварата
със времето, стремежа към стихии...къде са?
Къде е момчето, което с усмивка играе играта
и това го изпълва с наслада. Уморен си?!

И мълчиш. А аз съм жадна всичко да разкажеш,
къде си бил, кой си срещнал, кой удавил
в зелените езера, които просто обожавам.
Но няма го момчето предишно. Печален

образ само спомня ми за теб предишен.
И ме обвиняваш за това, а в моя свят вината
не е разменна монета. Тръгвай, върви си!
Угасналите езера в очите ти...вземи си ги.

Жестока съм била - прощавай, но жесток
си ти единствено към себе си. Върви!
Идва делник потъмнял и сив - звяр стоок,
как би могъл да победиш ако не гориш?!