Заведи ме някъде, където
просто няма правила,
там където, единствено сърцето
съди за всичките неща.
Там, да тичам гола из полята,
докато дъжда вали,
с дъжд да си измия косата
и после да заспя
на твоите гърди.
Да няма код "червен" "оранжев"
или друга щуротия
съобщена във вечерния анонс.
Там, където бурята е просто буря
а въздуха след нея много свеж.
Там, където всичко е свободно
да желае от душа.
Заведи ме!
Копнея свобода!
Заведи ме там -
в царствато на любовта,
в селенията на радостта,
където всичко е естествено
и няма политика, религия, протести,
природни катаклизми
и хора спящи по колите си.
Заведи ме там където бурята
е просто буря,
и вятъра листата брули,
и слънце грее, и луна те милва...
Аз ще тичам, ще прегръщам
и ще крещя, че съм все още жива.