И когато замирише на живот,
до лудост всичко в мен пулсира.
Усмивки ме огряват и извират
стихове...не зная къде се намират.
Тази година е без равносметка,
защото има нещо повече от хляба,
нещо по-голямо от добра заплата,
нещо по-значимо от престиж и слава.
Когато замирише на живот
няма плюсове и минуси, и сметки.
Ставаш част от целия възторг
и сърцето ти запява песни.
Затихват примирени бурите тогава
и кръвта потича в сто нови посоки;
стих отнякъде отново ме изгрява
и лети, лети със птиците високо.