Започнах работа в едно кафене, което ме среща с толкова хора, че съм изпаднала в някаква сладка еуфория. Вече съм събрала персонажи за 30 романа ;)
Но тази вечер ми се иска да разкажа за една възрастна двойка. Мъж и жена, които идват и пият винаги двойно кафе, късо в 17:00ч.

Подавам аз кафето на господина, а жената е отвън на масата и в чинийката поставям от онези късмети. А той го хваща между пръстите си и ми казва:
- Защо ми го даваш това, дете. Аз преди 40 години срещнах своя късмет. Ей го на масата навън.
После взе кафетата и усмихнат придърпа стола си, за да е по-близо до своя късмет. Съпругът ми, който стана свидетел на тази случка се засмя от сърце:
- Следващия ти герой???
- О, да! Определено следващия ми герой.

Защото най-трогателното в цялата тази малка случка беше, че жената не чу думите на съпруга си. че той ги каза тихо, каза ги на мен сякаш просто за да се похвали, че е щастлив, защото обича.

Да. Следващият ми герой - защото ето това аз наричам "геройство"
Защото всеки ден имаме нужда от точно такива малки геройства, имаме нужда и от такива хора и от такава обич.

Милош остана жив, въпреки че отдавна е мъртва душата му. Остана жив, защото би било прекалено лесно да умре, той трябва да е жив. Като негов създател не успях да го убия. Защото животът в агония е неговата смърт. Нима можех да убия труп?!

И както страдах за Милош и за това, че се разделям с него, на хоризонта изгря нов образ. Мъж, който е точно обратното на онова, което е Милош. Мъж, който може да обича. Мъж, който знае какво е достойство, смелост, чест. В новият ми герой вплетох черти от много характери, които познавам. В него намирам и от баща си, и от съпруга си, и от този непознат човек и неговия късмет.

Защото въпреки цялата мърсотия, която се е загнездила в света. Въпреки чернилката, на която син е Милош (с това иначе толкова прекрасно име, което означава "любим"), въпреки Милош има и живи хора, има истински мъже, истинска любов, истински ангели, учители.

Новият ми герой все още няма име. Той сега се ражда в ръката ми, но усещам тръпката от пристигането му и нямам търпение да го посрещна, въоражена с молив, бели листи и кафе...някога късно, в средата на безсънните нощи.

ето това ми хареса много......."Защото всеки ден имаме нужда от точно такива малки геройства, имаме нужда и от такива хора и от такава обич."..................да имаме наистина имаме нужда от такава обич.
Поздрав Дора