В този свят пазарен,
където всичко
се купува и продава,
една надежда ни остава,
че обичта се още
даром подарява.

Онази обич, която
се познава
в очите и във малките неща,
която с валута не борави
и няма "Дай ми, за да дам"

Онази обич тихата,
която съхранява
най-човешкото във нас.
Която сутрин ни изгрява
и вярва
(как само вярва) в нас.

Онази обич,
лекокрилата, която
ръка подава на изпадналия
приятел,
онази нежна обич, която
просто съществува,
именно защото
никога не е очаквала
отплата.

В този свят пазарен,
където всичко
се купува и продава,
обичта единстена остава,
която със валута не борави.
Има я, защото даваме,
а после в миг един
забравяне
на кой какво сме дали.

И длъжници няма...