Няма по-голямо чувство от онова странното, което те превзема, когато осъзнаеш, че имаш куража да оставиш нещата и хората, които не можеш да промениш. Може би се нарича свобода, но също е и сила. И чувстваш себе си, усещаш се до най-малката частичка дъх, усещаш как нещо се връща в клетките ти, как друго те изпълва. Като осъзнаване, като мигновение. Може би е просто усещане за живот.

И ти се танцува, и ти се тича, и ти се забавлява, играе, пее. В теб закипява цялата енергия, която досега си похабявал. Имаш усещането, че можеш да поместиш планини. И танцуваш и е весело, и няма тъга. Защото от толкова много време не си усещал себе си, че си се забравил сякаш. И това припомняне, преоткриване, рестартиране е така приятно, толкова силно.

Пропилях пет години от живота си, похабявайки енергия за неща, за които не си струва. През цялото това време знаех, че трябва просто да се махна, но не го правех. Не знаех как, не можеш...или не исках. И вчера в размяна на някакви тъпи въпроси, разбрах, че всъщност не питам другия, а себе си. "Готова ли си да сложиш големия КРАЙ?" Отговора така ясно прозвуча в главата ми, че яснотата му ме стресна.

Вярна на навика да оставям мостове, опитах пак да построя такъв. И тъкмо да сложа поредния камък, който ще свърже двата бряга - се спрях. Реката се пенеше пред мен и ми казваше, че е невъзможно да я преплувам, че мостът е единствения шанс да свържа бреговете отново. А аз стърчах там, готова да сложа големия край и разбрах, че вече не искам да свързвам тези брегове. Че реката е там, именно за да ги разделя. Камъкът се изплъзна от ръката ми и ме заля чувство на блаженство.

Все съм мислела, че ще боли адски силно, все си представях сълзи и печал. Но явно времето просто беше дошло, защото в себе си усетих мощ. Чувствах се като разтоварено магаре - лека, свободна и силна.

Няма по-голямо чувство от куража да позволиш да си отидат нещата и хората, които не можеш да промениш. Няма по-прекрасно усещане, от това да знаеш, че момента е правилен, че е точно сега, че не си подранил и не си закъснял. Защото за всичко в живота ни има време и място.