Той цял живот бързаше.
Бързаше да порастне,
бързаше да забогатее,
бързаше да стане известен,
бързаше да бъде обичан,
бързаше да намери
своето си място,
бързаше да заспи
и бързаше да се събуди,
за да бърза отново
след своите
хиляди задачи.

Сега седи в парка
и края на бастуна
почуква бавно в плочките.
От цялото това бързане
всъщност единствено
го заболяха краката.

Сега не бърза вече.
Седи там, сам
с часове
и се наслаждава
на вятъра.
Покрай него
тичат деца
и бързат да порастнат...

а той плаче...