Постинг
04.09.2014 16:21 -
Трябва да можеш...
Трябва да имаш око, за да видиш вампира в човека и човек в звяра.
Трябва да имаш сърце, толкова чисто, че да не осъдиш нито скритата мотивация на единия, нито явната демонстрация на другия.
Трябва да имаш кураж да скъсаш с човека, който изглежда иначе тъй благ и към който си така силно привързан, дори когато той те моли да не го правиш със сълзи в очите, защото живота му без теб щял да е празен, всъщност особено в тези случаи.
Трябва да имаш кураж да се изправиш пред звяра и да провокираш човешкото в него, дори когато се зъби срещу теб, особено когато се зъби срещу теб.
Трябва да имаш най-сетне собствен път и разбирането, че и единия и другия са временна спирка в живота ти, че си се родил в тленна обвивка сам и сам ще си в гроба.
Трябва да имаш в себе си достатъчно благородие, за да можеш искрено да благодариш и за единия, и за другия.
И достатъчно мъдрост, за да превърнеш в познание уроците на болката, която неминуемо ще изпитваш при срещата си и с единия, и с другия.
Много хора се плашат от самотата, защото не я разбират, защото са зависими от нещо друго или от някой друг. А това е признак на робство. По пътят обаче, колкото повече напредваш, толкова по-сам ставаш..и това е прекрасно. Зависимостта от нещо, или още по-лошо от някого (родител, приятел, интимен партньор) е нищо повече от изместване на отговорността да построиш собственото си щастие, едно абдикиране и предоставяне правото на друг да те направи щастлив.
Трябва да имаш спокойствие, за да можеш да ходиш и да срещаш хора и зверове, и да ги подминаваш, без да ги съдиш, но и без да остава в сърцето ти кална следа.
Трябва да можеш да различаваш съзерцанието от наблюдаването.
Трябва да се научиш да живееш предимно със себе си, а после да потърсиш душата си и да видиш какви са нейните цели и задачи. тя ще те тика в ситуации, такива които са й необходими, за да може при развитието им да си натрупа онова познание, което й е нужно, за да мине в по-горно ниво на играта си, да напредне по големия си път, да се развие още мъничко.
Често тя ще ти докарва, както болка и нещастия, така и лесни пътища. Просто я следвай и се грижи за нея. Сърцето ти е твоят телефон за връзка с душата ти (или ако е по-удобно на разбиранията ти..с Господ)
Трябва да можеш да слушаш сърцето си.
Трябва да имаш сърце, толкова чисто, че да не осъдиш нито скритата мотивация на единия, нито явната демонстрация на другия.
Трябва да имаш кураж да скъсаш с човека, който изглежда иначе тъй благ и към който си така силно привързан, дори когато той те моли да не го правиш със сълзи в очите, защото живота му без теб щял да е празен, всъщност особено в тези случаи.
Трябва да имаш кураж да се изправиш пред звяра и да провокираш човешкото в него, дори когато се зъби срещу теб, особено когато се зъби срещу теб.
Трябва да имаш най-сетне собствен път и разбирането, че и единия и другия са временна спирка в живота ти, че си се родил в тленна обвивка сам и сам ще си в гроба.
Трябва да имаш в себе си достатъчно благородие, за да можеш искрено да благодариш и за единия, и за другия.
И достатъчно мъдрост, за да превърнеш в познание уроците на болката, която неминуемо ще изпитваш при срещата си и с единия, и с другия.
Много хора се плашат от самотата, защото не я разбират, защото са зависими от нещо друго или от някой друг. А това е признак на робство. По пътят обаче, колкото повече напредваш, толкова по-сам ставаш..и това е прекрасно. Зависимостта от нещо, или още по-лошо от някого (родител, приятел, интимен партньор) е нищо повече от изместване на отговорността да построиш собственото си щастие, едно абдикиране и предоставяне правото на друг да те направи щастлив.
Трябва да имаш спокойствие, за да можеш да ходиш и да срещаш хора и зверове, и да ги подминаваш, без да ги съдиш, но и без да остава в сърцето ти кална следа.
Трябва да можеш да различаваш съзерцанието от наблюдаването.
Трябва да се научиш да живееш предимно със себе си, а после да потърсиш душата си и да видиш какви са нейните цели и задачи. тя ще те тика в ситуации, такива които са й необходими, за да може при развитието им да си натрупа онова познание, което й е нужно, за да мине в по-горно ниво на играта си, да напредне по големия си път, да се развие още мъничко.
Често тя ще ти докарва, както болка и нещастия, така и лесни пътища. Просто я следвай и се грижи за нея. Сърцето ти е твоят телефон за връзка с душата ти (или ако е по-удобно на разбиранията ти..с Господ)
Трябва да можеш да слушаш сърцето си.
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
