Спри! Къде си се запътил,
по този път ме няма мен.
В мига, във който го направиш,
мен... мен ще ме отняма.
Не съм като всички останали,
не ме вълнуват слава и пари.
Ако мислиш иначе...давай, върви,
но не във мое име,
само в мое име, не, не го прави!

В мое име, цвете посади
и всеки ден го поливай със длани.
В мое име, животинка бездомна погали
и мълчалив си помисли
за всички ненахранени.
Не ми трябват скъпи рокли и коли
и ако ми ги купиш,
ще остане само спомена -
обличай него в тях.

Не тръгвай пак обратно,
откъдето те изтръгнах.
Или върви, но ще крачиш сам.
Ще те милват непознатите жени,
ще се смеят лицемерно те,
ще бъдеш пак свободен
да не се тревожиш за пари
и да си купиш с тях отново,
приятели с фалшиво слово.

Тръгвай ако ти е тежко
да живееш в моя свят,
посветен на хората,
в който няма амбиции за власт,
за пари, за коли.
В който смисъла намирам
в посвещението. Тръгни!

Но ако струвам в твоето сърце,
колкото всички съблазни и пари
на онзи свят, откажи и остани.

Трудът е сладък, мили, щом умората
се лекува вечер със целувки нежни.
На мен не ми трябват пари,
не ми трябват скъпи почивки и вещи.
Аз вече бях на най-бляскави концерти,
когато слушахме щурците,
когато се любихме за първи път.
Аз вече посетих най-божествените ресторанти,
когато вечер се прибирам
и мирише апартамента ми на загоряло.
По-вкусно никъде няма!
Аз вече съм била облечена
в най-скъпата, разкошна дреха,
когато лежа гола до теб, украсена
със следи от целувките ти.

Всичко, което искам е да бъдеш до мен,
но ако там те влече - тръгвай, върви.
Само в мое име, недей го прави,
аз съм с теб заради детето, което
видях да тича волно в твоите очи.

Там ме няма мен, по този път,
който днес те пак зове
със хилядите сладки вещи и неща.
Аз съм тук, където е дома
при загорелия от теб теган,
при щурците, при спомена
за толкова прекрасни нощи,
при всички тези наши неща,
които струват повече
от всичките богатства.