Той седеше с наведена над листята глава и пръсти, впити в косата и наистина се опитваше да разбере стиха, който им дадох да анализират в началото на часа. А после вдигна към мен поглед, изпълнен с отчаяние и само каза:
- Аз обичам математиката.

Това ме върна назд в годините, в часовете по математика, когато казвах на учителката: Оставете ме, аз обичам литературата. На една родителска среща беше казала: "Тя се вторачва в мен с тези големи очи и аз имам чувството, че ей сега ще скочи и ще реши уравнението от дъската, но тя просто ме гледа и не прави нищо." Ходех в часовете по математика, защото харесвах учителката - тя беше кротка, тиха, сдържана жена. Харесваше ми да я наблюдавам, тя след това стана основа за един мой герой. Милата (сега се смея от сърце) тя въобще не подозираше, че я гледам, зяащото я изучавам, защото ме вълнува характера й, движенията й, мотивацията й да направи едно или да не направи друго. Математиката и особено уравненията беше последното, което ме вълнуваше. "Ще те остави на поправка." - казваха ми съучениците, а аз се смеех и им отвръщах, че това просто няма да се случи, защото вярвах, че няма.

Тогава стигнахме до онзи абсурден договор с нея. "Щом обичам литературата и писането, пиши за математиката" И така по математика аз завърших с есе "Загубен в дебрите на радикала" и това беше първия и единствен път, когато математиката ми стана близка, забавна и ми беше удобно в нейната дреха.

И сега гледам това момче, което се поти над стихотворението и си мисля колко е сбъркана нашата образователна система. Не можем ли да учим онова, което ни вълнува? Да, базата трябва да се знае, разбира се, че трябва. Но необходимо ли ми е било да знам как се смята тангес и котангес? Аз до днес не съм намерила случай, в който това да ми е потрябвало. Не са ми потрябвали и доста по-елементарни неща - примерно не ми се е налагало да вадя корен квадратен или да деля десетични дроби.
Не, налагало ми се е да смятам и толкова. Нищо друго от хилядите неща, които се опитваха да наблъскат в главата ми, докато аз изучавах маниерите на учителката си.

И ето го това момче. Той ми споделя, че иска да учи механика. И аз се чудя с какво би му помогнало умението да разбира поезията. Е, с тях се разделихме, защото аз карах стажа си там, а след това работата ми ще е с по-малките, но погледът му още е пред мен. Да му кажа да тегли една майна на нещата, които душата му отхвърля, сигурно щеше да е хубаво да го чуе, но щях така да спъна работата на учителя му.
Не казах нищо. Обясних как се анализира стиха, който бях им дала и толкова.
Сега въпроса дали постъпих правилно не ми дава мира.

От друга страна, днешните младежи са не само буйни, но и много будни, така че тегленето на майната ще е стъпка, до която той ще стигне сам и то много бързо. Но цялата ни образователна система е много, много сбъркана