Искам те. Като жаден пясък, капчица роса.
Като влак, изгубен в нощта - вярна стрелка.
Искам те. Като скитник топъл дом, постеля
като вятъра, който все надбягва пределите.

Искам те. Като реката, която чака вливане,
като надежда - ръка за молитва и сливане.
Искам те. Като призрак - своя мирен сън,
като гладен - залък, като просяк - звън.

Искам те. Налудничава някаква потребност
да те имам след ръба на всяко отричане.
А Луната е високо вече и с каква надменност
брои часовете и дните на моите вричания.

Искам те. Като луна, която търси океани.
Да те превзема, до приливи да се препълня.
Искам те. Както молитва, жадна за длани,
събрани във светло и свято покръстване.

Искам те. Да те превзема, да те счупя.
Застанала пред лунното лице се моля -

дано никога, никога не те получа...