Не искам да зная колко още остава,
да те преболея, да те забравя...
допивам си кафето и си лягам,
после да плача, в одеалото.

Пиша този стих, за да ти кажа,
че не искам да се връщаш.
Ще мине време и ще се изправя,
но само ти не се завръщай.

Върни се едва тогава, когато
вече няма да те обичам,
за да мога със сухи очи
да виждам как прибираш в сака
осиротелите ни мечти.

Да не се свлека на прага след тебе,
да не се моля за обич и нежност.
Имай милост, спести ми своите очи,
не искам да търся копнежа им,
а да намеря само...само пепел там.

Зная своята отговорност
(не мога да го нарека вина),
но искам болката да си е преживея,
както си умея, в стихове и тишина.

Затова не се завръщай скоро,
нека мине време, нека преболи.
Ела по-късно, когато съм готова
"На добър път!" - да ти кажа
със сухи очи.

АМАА ЕЙЙ!

Нали съ омъжи ма!!!

съжалявам, че платформата на блог.бг не ми позволява да редактирам коментарите и трябва чиаттелите на блога ми да търпят кръчмарския ти език.

Набързо бях "на гости" в твоя блог и се смях от цялото си сърце. Няма лоша реклама са казали хората.

Но си оправи малко речника, не отива на една жена да се изразява по начина, по който го правиш ти. Мен ме е срам заради теб.

А на въпроса ти и на откровените и смехотворни глупости, които си написала в блога си.
Да, омъжена съм.

*Някъде в блогрола ми има статия "Инструкции за ползване на Ами" Ще те помоля много внимателно да ги прочетеш преди да дръзваш да коментираш тук. Защото ти обещавам, че не позволявам някой като теб да ми цапа блога.