и скъса нишката надве.
А. Далчев

Ти в зори ела, когащо ще е тихо
и нощта ще е вилняла бясно!
Ах, художнико какви картини
ще е нарисувал вятърът тогава?!

По килим от златно-есенни сълзи,
ще блестят посребените в опита нишки.
Ще се чуват вред сетни въздишки,
а прозорецът ще стене страшно.

Имаш ли в себе си ти цветове,
да нарисуваш тази картина последна?
Тук са умирали светове,
и тишината само нишката преде.

Един живот докрай проточен.
И за какво? Единствено тишината
тук може като куче да скочи
и да разкъса сърцето ти точно.

А навън? Навън ще дойде пролет
и пеперудата ще мине пак по своя път.
Нощта преваля, за да дойде утро ново
и нови ръце, които неспирно да предат

въздишки и надежди за последния си път.
За онези кратки стъпки към олтара
и празнична премяна за последния жених.
Художнико, имай свян. Остави платното бяло...