Тиамат развърза своите демони,
пазителите на всевечния хаос.
В очите си аз всичките поемам
за див и луд, първичен танц.

Отпуснала юздата на греха си
вещая бури в ясно-синьото небе.
Слънцето ще скрия във дъха си,
ще проплаче някое далечно море.

Единадесет гълъби черни от огън,
пазители страшни на всевечния хаос
ще приютя в своята пазва греховна.
Дванадесетият...ще бъда аз...