Няма смисъл да питаме за вчера.
Не струват днес: Защо? Ако? Дали?
Светът гризе вчерашната си вечеря
и празнична трапеза не реди.

Затова не питай, не търси вина,
не брой ни ресто, нито вересии.
Останала е във хладилника чорба,
ще налея също малко старо вино.

И да лягаме, кое е време вече?!
Да помълчим сълзите си на сън
по-тихи от улиците в късна вечер,
заспали след пиянството си вън.

Възможно е да сънуваме причини,
но нека и за тях в утрото мълчим.
Ще превърна болката във рими,
някога, във някакъв си тромав стих.

Сега да лягаме, че виж треперим,
с прегръдка да изгоним този студ.
И тихо, нито думичка за вчера,
нали сега си тук, съм тук..

поздрави ,котаранке!