Ако някога този град ни срещне,
в някоя вечер и късна, и зимна
която първи снежинки посреща -
не искам сляпо да се подминем.

Не искам и поглед да свеждаш -
тази свян е тук толкова излишна.
Усмихни се - красива и нежна,
помахай ми със радост предишна.

Ще дотичам до тебе, свободен
от преструвки, от гняв и от скръб,
ще поговорим малко, спокойно
както се говори само с  някой скъп.

И нескрили лицата си в боязън,
ще остане някаква сърдечна среща.
Миг от чиста радост белязан..
И снежинките ще посрещнат....
                               усмивки.....