Обичам всички начини, по които ме обичаш.
Как тихичко затваряш вратата, когато ме видиш, че пак посред нощ съм се записала в нещо и мислиш, че не зная, че си влязъл.
Как сутрин гледаш да си много тих и как се ядосваш ако шкафа изтропа, защото може да прекъсне почивката ми. И мислиш, че не се будя и излизаш щастлив след като оправиш завивката ми.
Как винаги ми оставяш крайчето на хляба, защото си забелязал, че го обичам. Мислиш, че не зная защо все го подбутваш. :)
Как прецизно отмерваш захарта в кафето ми с тази моя шантава приумица да го пия с лъжичка и половина. Как въобще си я забелязал тази половина.
Как когато ястието не ми се получи (помниш онези глетави кифлички) а ти побърза да ги изядеш всичките, за да не разбера, че за нищо не стават. И ми повтаряше с пълна уста колко са вкусни, а после цяла вечер те боля корема.
Как никога не зная къде запилявам химикалката си ил запалката и как всяка сутрин тя е винаги точно до судокото ми. (понякога дори не е същата химикалка)
Как вечер лягаш в моята половина на леглото, за да стоплиш завивките ми, защото знаеш как мразя студения им допир. Мислиш, че не зная защо и от какво е продиктувано внезапното ти желание да се лигавиш и да ми заявяваш "Тази вечер ще спя тук, по-удобно ми се вижда." И после, когато си легна, как ме гушкаш.
Как когато съм болна, на теб внезапно ти се прияждат много плодове и масата е отрупана с портокали, грейпурти, ябълки. Или как внезапно решаваш, че чаят е любимата ти напитка и казваш: Защо не направиш по един чай, толкова много ми се пие." Знаеш, че няма да си направя сама, нито ще приема ти да ми го свариш.
А помниш ли онази вечер, в която изхвърли чорапите си с думите "Не ги харесвам вече!" Видях, че има кръв по тях, разбрах колко болка ти е причинил моят каприз да ходим пеша часове и километри подред. Просто, защото ми се е приискало да се разхождам много дълго.

Всичко виждам и знам и се старая да правя и аз воите малки жертви, компромиси и жестове на внимание и обич.

Обичам всички начини, по които ме обичаш. Обичам всички начини, по които интерпретатираш добротата и как я трансформираш в някакви мънички късчета, съвсем битови вълшебства.

Обичам те!

да получаваш внимание и нежност, но злоупотребата с тях е вече нахалство и тъпотия.
Мъжете са истински, когато имат истинска жена до тях.

Не, айп, прекрасното не е в това, че аз ги получавам. Прекрасното е в това, че човек е способен да обича и да го показва. Прекрасното е в добрината, която наднича зад това показване. Прекрасното е, че сърцата ни са способни на това.

А злоупотреба би била налице ако някой е заставен да го прави, ако се изискват от него.

А това с разделението на половете не е за мен. Ние първо сме хора. И ако се държим истински с човека до нас и даваме обич, ще получим същото в замяна