Не бях пристъпвал в този твой свят,
по тези улици, които теб повтарят.
Ти си имала любов и нежен смях,
а мене, мене буреносен пожела.

Сякаш душите ни се познаха...

Да, аз имах всичко - сега е загубено,
и улиците ми няма да ме познаят.
Защото днес ме виждат изгубена,
а любовта ме беше вече познала.

Сякаш душите ни сами се сляха...

Просто върви, нека не позволяваме
сълзите да станат корави в печал.
Виж в какво безумие повярвахме,
нека си вървя, така всичко раздал...

Сякаш душите ни се познаха...

Просто върви! И не се завръщай,
не замърсявай със сълзи онова,
което с тебе имахме. Тръгвай,
нека се сбогуваме така, сега..

сякаш душите ни сами се сляха...