Щях да те последвам навсякъде
и там където даже няма път;
Пространствата мога да местя,
щях да създам измислен кът;
Щях да прекроя времето даже,
за да ти открадна мир.

Щях да напиша с невидими думи
най-красивата приказка;
Щях да я разказвам безумна
в извивката на нежна близост.
Можех да забравя гордостта,
щях и времето да спра.

Но ти отмина със сведена глава,
но ти не каза "спри".
Кажи нещо, говори!

Тишината после винаги боли...

за таланта ти....

един талант...колко му е :)))
За мен е чест да продължаваш да ме четеш