Постинг
11.02.2015 17:05 -
Идвам си, Вълшебство
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2360 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2015 17:05
Прочетен: 2360 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 11.02.2015 17:05
Днес през замъглени мисли и стъкла,
си спомних пак една страна,
където всеки камък ти е брат
и сестрица мила всяка бисерна сълза.
"Нека да отидем..."
И спрях.
Прекалено кален си за този рай,
прекалено мръсен и нечист.
***
А там сега е много бяло знам
и чакат снеговете - да потанцувам.
Да чуят дъбовете моя смях
и на любовта ми да се полюбуват.
Почакай ме вълшебство, почакай
само малко,
не разкъсвай още белите поли -
идвам.
Обещаха ми пътуване.
Ще ни посрещне къщата с въздишка,
ще ни погали с аромат на тишина,
на ябълки и борова смола.
Празното под стряхата гнездо
за нас ще пази спомени от песен.
В сърцето на тази мразовита тишина,
ще зазвънти света приветен.
Там ангелите бдят,
а самодиви сутрин във мъглите
цели в танц блестят.
Ще ни посрещнат вълците със радост,
и под снеговете извор ще бумти.
Ах, този кът желан, мечтан
невкусван вече толкова лета,
ще заживее пак във нашите сърца.
Ще възкликне отдалеко планината:
"Идва! Познавам я. Завръща се"
Да, идвам си. И този път не съм сама.
Ще си прошепнат дъбовете новината
и когато
стигнем своя праг,
ще видиш, че тази пътека,
няма как
преди нас да е оставил някой.
***
Любими мой, подай ръка ще те заведа в една страна, пълна с обич и със тишина, с песни, със любов и с чудеса - една страна от чистота.
Любими мой, подай ръка ще те заведа в една страна, пълна с обич и със тишина, с песни, със любов и с чудеса - една страна от чистота.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
