Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2015 17:05 - Идвам си, Вълшебство
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1904 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.02.2015 17:05


 Днес през замъглени мисли и стъкла, си спомних пак една страна, където всеки камък ти е брат и сестрица мила всяка бисерна сълза. "Нека да отидем..." И спрях. Прекалено кален си за този рай, прекалено мръсен и нечист.   *** А там сега е много бяло знам и чакат снеговете - да потанцувам. Да чуят дъбовете моя смях и на любовта ми да се полюбуват. Почакай ме вълшебство, почакай само малко, не разкъсвай още белите поли - идвам. Обещаха ми пътуване.   Ще ни посрещне къщата с въздишка, ще ни погали с аромат на тишина, на ябълки и борова смола. Празното под стряхата гнездо за нас ще пази спомени от песен.   В сърцето на тази мразовита тишина, ще зазвънти света приветен.   Там ангелите бдят, а самодиви сутрин във мъглите цели в танц блестят.   Ще ни посрещнат вълците със радост, и под снеговете извор ще бумти. Ах, този кът желан, мечтан невкусван вече толкова лета, ще заживее пак във нашите сърца.   Ще възкликне отдалеко планината: "Идва! Познавам я. Завръща се" Да, идвам си. И този път не съм сама.   Ще си прошепнат дъбовете новината и когато стигнем своя праг, ще видиш, че тази пътека, няма как преди нас да е оставил някой.   ***
 
Любими мой, подай ръка ще те заведа в една страна, пълна с обич и със тишина, с песни, със любов и с чудеса - една страна от чистота.  



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1298202
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5974