Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2015 17:05 - Идвам си, Вълшебство
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1881 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.02.2015 17:05


 Днес през замъглени мисли и стъкла,
си спомних пак една страна,
където всеки камък ти е брат
и сестрица мила всяка бисерна сълза.
"Нека да отидем..."
И спрях.
Прекалено кален си за този рай,
прекалено мръсен и нечист.
 
***
А там сега е много бяло знам
и чакат снеговете - да потанцувам.
Да чуят дъбовете моя смях
и на любовта ми да се полюбуват.
Почакай ме вълшебство, почакай
само малко,
не разкъсвай още белите поли -
идвам.
Обещаха ми пътуване.
 
Ще ни посрещне къщата с въздишка,
ще ни погали с аромат на тишина,
на ябълки и борова смола.
Празното под стряхата гнездо
за нас ще пази спомени от песен.
 
В сърцето на тази мразовита тишина,
ще зазвънти света приветен.
 
Там ангелите бдят,
а самодиви сутрин във мъглите
цели в танц блестят.
 
Ще ни посрещнат вълците със радост,
и под снеговете извор ще бумти.
Ах, този кът желан, мечтан
невкусван вече толкова лета,
ще заживее пак във нашите сърца.
 
Ще възкликне отдалеко планината:
"Идва! Познавам я. Завръща се"
Да, идвам си. И този път не съм сама.
 
Ще си прошепнат дъбовете новината
и когато
стигнем своя праг,
ще видиш, че тази пътека,
няма как
преди нас да е оставил някой.
 
***
 
Любими мой, подай ръка
ще те заведа в една страна,
пълна с обич и със тишина,
с песни, със любов и с чудеса -
една страна от чистота.
 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1271484
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5974