Като загадка Е, това вечно нямане,
което вечно търсим, да напълним
с нещо, с някой. И сините минути,
които идват със своята свобода,
за да ти покажат пътища и знамена,
които после нощта да скрие в ръкава си.

Като недоказана теорема на битието,
в една прекрасна главоблъсканица,
в която на всичко отдаваме значение,
а всъщност нищо няма смисъл,
ние чертаем сами лабиринтите си,
а няма кой да търкули кълбото.

Ариадна, ще спасиш ли своя Тезей?!

А после идва нощта като копие,
като отговор на забравени гатанки
и се забива, забива дълбоко, дълбоко,
толкова навътре, че не си личи,
само после нещо разяжда изгрева.

И после нищо и никога вече ГО няма,
нищо няма значение след като скалпела
е отлепил клепачите на истината.
Само пеперудите продължават
да упорстват срещу сухия вятър
и заспиват, кацайки върху храмове.