Постинг
22.02.2015 01:24 -
300 страници
Триста страници - не мога да повярвам,
че толкова живот се крие в тях.
И всеки път е като чудо,
почувствано за първи път.
Читателят и книгата
и кафето, споделено
с невидяна, падаща звезда,
пак нощес, някъде към два.
И се смееш, плачеш, влюбваш и намразваш,
четеш, прочетен вече цял
от някой, който е живял
векове назад.
И разбираш - времето не е,
заключено из циферблати,
защото вечността
е жива тук и за сега.
Точно толкова валидна,
точно толкова...света.
Днес някой пак ми се присмя,
че разтворила съм тези
300 страници живот
и чета, дишайки едва,
със сълзи на очи.
Героят пред мен се разкриваше,
до най-тънката струна
на своята душа.
И виждах сянка, светлина,
печал, възторг, борба...
И този смях сега си спомням -
не зная да плача ли, или да скърбя.
Но щом способна съм да преживявам,
книгата в ръцете си и цяла
да претърпявам, заедно с героите
всичките им болки,
всичките им радости,
то знам, че още нещо,
мъничко човешко
има живо в моята душа.
Съчувствам на хората, които от бързане, проблеми, гняв или суета, от глупост или друго, са забравили за книгите. Литературата е живата памет на света, вечната питанка, вечния стремеж към сбъдване, чудното превръщане на времето в пространство. Литературата е единственото нещо, което познава тайните на Вселената, защото творците не идват на земята случайно, те носят в духа си послания. А мисията им е да ги дадат на хората, за да им помогнат по пътя на познанието. Защото където и да отидем, в каквато и ситуация да попаднем, ние там ще срещнем себе си, за да се запознаем.
Съчувствам на хората, които не могат да разберат това, за които да четеш книги е старомодно, или загуба на време или глупост.
Досега съм изживяла хиляди живота и съм се срещнала с милион съдби, характери, избори, грешки. Дали книгите могат да ни научат да се ориентираме по-добре в себе си и в другите - безпорно. Защото не познавам книга, герой, история или друго, в които писателят да е съчинил нещо. Литературата е пресъздаване на действителността - ние няма как да пиеш за нещо, което не знаем, че съществува. Ние винаги използваме за основа тази именно реалност, изградена от хора и неща, в която и живеем.
И ако това не е практическа изгода, ако това не е готова рецепта за познание....?!
Но не...четенето за голяма част от хората е просто нещо смешно, някаква глупост. А после същите тези хора ми говорят мъдро за ценности...мога да им кажа къде да си мушнат поученията, но ще бъде крайно невъзпитано.
че толкова живот се крие в тях.
И всеки път е като чудо,
почувствано за първи път.
Читателят и книгата
и кафето, споделено
с невидяна, падаща звезда,
пак нощес, някъде към два.
И се смееш, плачеш, влюбваш и намразваш,
четеш, прочетен вече цял
от някой, който е живял
векове назад.
И разбираш - времето не е,
заключено из циферблати,
защото вечността
е жива тук и за сега.
Точно толкова валидна,
точно толкова...света.
Днес някой пак ми се присмя,
че разтворила съм тези
300 страници живот
и чета, дишайки едва,
със сълзи на очи.
Героят пред мен се разкриваше,
до най-тънката струна
на своята душа.
И виждах сянка, светлина,
печал, възторг, борба...
И този смях сега си спомням -
не зная да плача ли, или да скърбя.
Но щом способна съм да преживявам,
книгата в ръцете си и цяла
да претърпявам, заедно с героите
всичките им болки,
всичките им радости,
то знам, че още нещо,
мъничко човешко
има живо в моята душа.
Съчувствам на хората, които от бързане, проблеми, гняв или суета, от глупост или друго, са забравили за книгите. Литературата е живата памет на света, вечната питанка, вечния стремеж към сбъдване, чудното превръщане на времето в пространство. Литературата е единственото нещо, което познава тайните на Вселената, защото творците не идват на земята случайно, те носят в духа си послания. А мисията им е да ги дадат на хората, за да им помогнат по пътя на познанието. Защото където и да отидем, в каквато и ситуация да попаднем, ние там ще срещнем себе си, за да се запознаем.
Съчувствам на хората, които не могат да разберат това, за които да четеш книги е старомодно, или загуба на време или глупост.
Досега съм изживяла хиляди живота и съм се срещнала с милион съдби, характери, избори, грешки. Дали книгите могат да ни научат да се ориентираме по-добре в себе си и в другите - безпорно. Защото не познавам книга, герой, история или друго, в които писателят да е съчинил нещо. Литературата е пресъздаване на действителността - ние няма как да пиеш за нещо, което не знаем, че съществува. Ние винаги използваме за основа тази именно реалност, изградена от хора и неща, в която и живеем.
И ако това не е практическа изгода, ако това не е готова рецепта за познание....?!
Но не...четенето за голяма част от хората е просто нещо смешно, някаква глупост. А после същите тези хора ми говорят мъдро за ценности...мога да им кажа къде да си мушнат поученията, но ще бъде крайно невъзпитано.
1.
nikita8888 -
''Досега съм изживяла хиляди живота и съм се срещнала с милион съдби, характер, избори, грешки. Дали книгите могат да ни научат да се ориентираме по-добре в себ
22.02.2015 11:43
22.02.2015 11:43
Абсолютната истина !Благодаря за поста!
цитирайМоля! Добре дошла.дошъл в моя блог, чувствай се удобно тук
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5980