С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? –
от прането дъха на ментол,
на жасмин – и разни други храсти,
седне ли в сгъваемия стол,
ще ми махне някой път за „Здрасти!”,
ще ми се усмихне, но за миг,
подир който ставам по-самотен,
пуши късо, но пък адски шик! –
и тютюнът ѝ е страшно готин,
покрай нея плисва светлина
и небето спира да се мръщи,
и си казвам – хубава Жена! –
жалко, че сега не ми е вкъщи,
с нейното бретонче на черта,
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота –
тя – оттатък, аз – отсам панела,
и вали проклетият му дъжд! –
и дори не зная как се казва...
Щях да я прегърна изведнъж
в сухеца на мъжката си пазва.
Честита ти нова книга, Валери, все така ...
Принцовете се стягат за бал
тя – оттатък, аз – отсам панела,
Ами давай по-смело де :))))))))))))))
тя – оттатък, аз – отсам панела,
Ами давай по-смело де :)))))))))))))
В някой следващ живот, Валюш, ще взема да се престраша! :-)))
Чу
Даже малко тая заран окъсня, що тъй? :-)))))))))))))
Чу
Е, така е, да!
Чу
Секви енетради, колоради, канибални полигороидални кретеноиди и ялови ко-пучки вият на умряло цяла нощ! :-)))))))))
Чу
И аз като Хубавка ще кажа, че имаш шесто чувство. Как разбра, че небето над Балкана е начумерено и ръми на пресекулки? И че и аз мечтая да съм под нечий балкон в пряк и в преносен смисъл?
Ех, Валери, талантът ти е прекомерен!
Бъди ни жив и здрав!
И ако сега си на 62, сложи отгоре поне още 26. В Партенона тези две числа непрекъснато се преплитат. Сборът от оцифрените букви на АТАНА е 62, а височината на хризоелефантинната й статуя, дело на Фидий, е била висока 26 Партенон-лакти. А сборът от 62 и 26 е 88=НИКЕ...
Браво!
Чичо ти
И аз като Хубавка ще кажа, че имаш шесто чувство. Как разбра, че небето над Балкана е начумерено и ръми на пресекулки? И че и аз мечтая да съм под нечий балкон в пряк и в преносен смисъл?
Ех, Валери, талантът ти е прекомерен!
Бъди ни жив и здрав!
И ако сега си на 62, сложи отгоре поне още 26. В Партенона тези две числа непрекъснато се преплитат. Сборът от оцифрените букви на АТАНА е 62, а височината на хризоелефантинната й статуя, дело на Фидий, е била висока 26 Партенон-лакти. А сборът от 62 и 26 е 88=НИКЕ...
Браво!
Чичо ти
Благодаря, Чичо Пепи, винаги успяваш да ме изненадаш с дълбоките си прочити на простичките ми думи.
Поздрав за Леля Лида и за дъждовен Калофер!
Ако не ми мине черна котка път, това лято ще ти дойда изневиделица! :-)))))))))
Чу
И на това ще му дойде времето, Фавне.
Довечера ще я поканя на вечеря.
Чу
Благодаря, Иличе.
Чу
Прекрасна Жена! Затова.
Много благодаря, девойчице, че прочете с добри очи туй стихче.
Чу
Поздрави!
Таня
https://www.youtube/watch?v=BKe1XDF7UWI
Поздрави!
Таня
https://www/watch?v=BKe1XDF7UWI
Вярно бре... как не се сетих досега, Таня?
Ако не валеше тъй упорито, щях да я викна на плаж! :-)))))))))))
Благодаря, мила!
Чу
https://www.youtube/watch?v=WGTxqhSN8bE&list=RDjndjluWJSLw&index=6
Естас Тонне! Като теб е, но не с перото - с китарата.
https://www/watch?v=WGTxqhSN8bE&list=RDjndjluWJSLw&index=6
Естас Тонне! Като теб е, но не с перото - с китарата.
Много благодаря за клипа, прекрасен подарък!
Чу
"... с нейното бретонче на черта,
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота –
тя – оттатък, аз – отсам панела..."
"... с нейното бретонче на черта,
с моята разплетена фланела,
тъй си остаряхме в самота –
тя – оттатък, аз – отсам панела..."
Мдааа... наистина, Жена с история.
Благодаря, Ведрина.
Чу
От какво да се боя, Чоски?
Минах през "плашливите" си възрасти.
Всичко ми е ясно - и гледам напред.
Благодаря.
Чу
Цял ден се въртя и се чудя как да се оправям с егоистичната ми мисъл, след като прочетох няколко пъти стиха ти и най-накрая реших да си я призная, само заради прегръдките. :))))))
Ами добре, че със съседката нещата са останали такива, каквито са, защото можеше да си един обикновен мъж и да нямаш необходимост да ни пишеш стихове.И какво Хубаво щяхме да четем тогава? :-о
Прегръдки,Чу. :)
Цял ден се въртя и се чудя как да се оправям с егоистичната ми мисъл, след като прочетох няколко пъти стиха ти и най-накрая реших да си я призная, само заради прегръдките. :))))))
Ами добре, че със съседката нещата са останали такива, каквито са, защото можеше да си един обикновен мъж и да нямаш необходимост да ни пишеш стихове.И какво Хубаво щяхме да четем тогава? :-о
Прегръдки,Чу. :)
Права си, Ред.
Тоя филм вече сме го гледали...
Чу
покажи и мъжка сила! Не ще стигнете до крах.
Те- жените са такива... С малко повече нахалство
ще разрошиш туй бретонче, ще я вкараш в нежно царство...
покажи и мъжка сила! Не ще стигнете до крах.
Те- жените са такива... С малко повече нахалство
ще разрошиш туй бретонче, ще я вкараш в нежно царство...
Още тази нощ, Маестро!
Чу