Денем далече, нощем ме викай;
дъжд да съм светъл в твоите мигли.
Думи за обич - сън на езика -
и да не казвам - все ще те стигат.
Георги Тулийски
Постинги в блога от Октомври, 2014 г.
31.10.2014 23:53 -
Преклонение
- Едно "обичам те", любима,
днес искам да ти поклоня...
- Богохулник! Замълчи,
днес искам да ти поклоня...
- Богохулник! Замълчи,
29.10.2014 01:55 -
Пътуване до старата череша
Днес се връщам назад, много назад.
Не, няма да пътувам през епохите, ще спра под натежалата от плод, череша, в чиито клони още отекват смеховете на мен и на батковците ми.
Точно там, зад къщата, която още пази въздишки от най-смелите мечт...
Не, няма да пътувам през епохите, ще спра под натежалата от плод, череша, в чиито клони още отекват смеховете на мен и на батковците ми.
Точно там, зад къщата, която още пази въздишки от най-смелите мечт...
24.10.2014 01:01 -
Едно цвете
За него всички казват, че е пропаднало момче. Че няма бъдеще, че някъде ще си намери сетната беля. Казват, че няма свято нищо в живота му. Казват, че е дребен крадец, казват, че по цяла нощ скита и се чуди каква глупост да свърши. Казва...
22.10.2014 01:52 -
...
Страшен изглежда светът, когато с лице си към една посока, а с мисъл и сърце — в съвсем противоположна. Сенки, бои, аромати, вятър летят срещу тебе с отворени обятия, а ти се отдръпваш от тях. Едва ли има по-непоносимо от това вът...
21.10.2014 14:58 -
Страх ме е да те обичам, както някога (превод)
Знам, че някъде далеко от мен,
се намираш в постелята на друг.
Будиш се и крадеш от съня си
се намираш в постелята на друг.
Будиш се и крадеш от съня си
18.10.2014 22:20 -
Невъзможно
Невъзможно е.
Толкова, колкото може да бъде
само най-силната болка,
Толкова, колкото може да бъде
само най-силната болка,
17.10.2014 00:28 -
Вечност
И ако не докосна повече никога
устните ти със своите,
ще направи ли това
устните ти със своите,
ще направи ли това
15.10.2014 21:43 -
Вчерашна вечеря
Няма смисъл да питаме за вчера.
Не струват днес: Защо? Ако? Дали?
Светът гризе вчерашната си вечеря
Не струват днес: Защо? Ако? Дали?
Светът гризе вчерашната си вечеря
13.10.2014 21:45 -
На Добри
За тебе стих така и не написах,
не стигат сили в двете ми ръце.
Моя малка, незабравена вишно,
не стигат сили в двете ми ръце.
Моя малка, незабравена вишно,
12.10.2014 20:23 -
...ще бъде детска планета
Цял ден си я тананикам :)
Поздрав за всички, порастнали на ръст, но винаги деца по душа...
Поздрав за всички, порастнали на ръст, но винаги деца по душа...
09.10.2014 16:25 -
Утре е така несигурно
Всяко нещо, всяко банално нещо, един ден не ще бъде поредното.
Така ще дойде последния сън и последното събуждане, за последен път ще отпием вода, за последен път ще видим образа си в огледалото, за последен път ще изпитаме нещо.
Някога щ...
Така ще дойде последния сън и последното събуждане, за последен път ще отпием вода, за последен път ще видим образа си в огледалото, за последен път ще изпитаме нещо.
Някога щ...
09.10.2014 15:29 -
Когато се ражда поет (Стефан Цанев)
Когато се ражда поет
Стефан Цанев
Когато се ражда поет,
Стефан Цанев
Когато се ражда поет,
09.10.2014 00:02 -
Тишина и точки
Тревожното очакване на чудо -
преглътната сълза, сподавен вик
в средата на нощта,
преглътната сълза, сподавен вик
в средата на нощта,
02.10.2014 02:06 -
Дванадесетият хаос
Тиамат развърза своите демони,
пазителите на всевечния хаос.
В очите си аз всичките поемам
пазителите на всевечния хаос.
В очите си аз всичките поемам
Търсене
За този блог
Гласове: 5980