Денем далече, нощем ме викай;
дъжд да съм светъл в твоите мигли.
Думи за обич - сън на езика -
и да не казвам - все ще те стигат.
Георги Тулийски
Постинги в блога от Юни, 2010 г.
24.06.2010 22:44 -
До нови срещи
Няма да ме има няколко седмици, приятели. Щеше ми се да довърша историята за Синът на бурята, защото тя става много интересна, но ще го правя някога след като пак си дойда в блогчето. Не че нещо - просто няма да имам връзка с глобалната ...
24.06.2010 20:39 -
Колко ми липсваш
За кой ли път, за кой се заричам
да забравя, да забравя всичко.
Ала колко е страшно човек да ти липсва,
да забравя, да забравя всичко.
Ала колко е страшно човек да ти липсва,
24.06.2010 09:07 -
Препънати очаквания
В сепнатия препънат мрак,
паднал върху очите на нощта,
във въздуха налят с коняк
паднал върху очите на нощта,
във въздуха налят с коняк
22.06.2010 22:34 -
Тя
Тя не умее себе си да отрича,
тя умее да бъде тъй различна.
Кафето да споделя обича
тя умее да бъде тъй различна.
Кафето да споделя обича
22.06.2010 17:53 -
Надпревара
"Пространството край твоя дом/е вътре в теб, човеко -/сърдечен сейф от образи и срещи."
"Житие" Г. Тулийски
Подмамени от това, че можем да надхитрим времето, затваряйки го в спомените на нашия сърдечен сейф, все взе...
"Житие" Г. Тулийски
Подмамени от това, че можем да надхитрим времето, затваряйки го в спомените на нашия сърдечен сейф, все взе...
20.06.2010 20:12 -
Откровение
На моят приятел със синята риза
Живея те с дъх на зимен порив,
припяващ песните на детството.
Живея те с дъх на зимен порив,
припяващ песните на детството.
20.06.2010 00:32 -
Синът на бурята
Някога, преди много време, когато планините били още млади и хората говорели на един език, се родил Махнами. В нощта, когато викът му стреснал стените на схлупената къщурка се развилняла страшна буря. Светкавиците разкъсвали небето, дъжд...
19.06.2010 13:00 -
Аз съм
Аз съм това, което съм
и нито повече,
и ни по-малко.
и нито повече,
и ни по-малко.
18.06.2010 11:25 -
Сън
Сънувах странен сън. Пътувах, вятърът се закачаше в косите ми и се усмихвах. Бях радостна. Пътят минаваше под мен, сякаш не аз се движех по него, а той преминаваше под краката ми и ме отвеждаше някъде. Бях сама и пътувах, не знаех къде о...
17.06.2010 23:55 -
Целувка за лека нощ
Тихо! Заспивай!
Шепнат светлите звезди.
Тихо! Не боли!
Шепнат светлите звезди.
Тихо! Не боли!
17.06.2010 20:54 -
Картинната галерия в храма ми
Слънцето клони на запад,
опряло лакът небрежно
на облак амучено бял.
опряло лакът небрежно
на облак амучено бял.
17.06.2010 08:04 -
Пием кафето си със света
Посрещнах изгрева магичен
с кафе и със усмивка.
Сутрин градът ни е много различен
с кафе и със усмивка.
Сутрин градът ни е много различен
16.06.2010 22:27 -
Големият страх
Случайно попаднах на едно списание и от скука, докато си чакам превоза започнах да прелиствам. Темата на броя беше "Големият страх". И така попаднах на статията на Елисавета Петрушева "Не на страха"
Изваждам ви няколко цитата по-долу. Аз ...
Изваждам ви няколко цитата по-долу. Аз ...
15.06.2010 21:24 -
Нежност от пръстите на залеза
Проблясва в розово града под мен,
светват чисти покривите на къщите,
ухае на изкъпан с радост летен ден
светват чисти покривите на къщите,
ухае на изкъпан с радост летен ден
15.06.2010 12:39 -
Научих, че...
Почти 23 години вече минаха, откакто за първи път извиках свойто право ДА БЪДА. Много неща са ми се случили и още много предстоят, но научих че не броят на рожденните дни е онова, което хората наричат "опит". Научих много, толкова много...
Търсене
За този блог
Гласове: 5980