Виж златното небе, порозовяло
от очакване за сливане със мрака!
Виж уморените криле на лястовиците,
чертаещи пътищата на съдбата!
Виж цветчетата на прасковата,
шепнещи си приказки чудесни!
Виж кафето, забравено на перваза,
цял ден пило от слънцето!
Виж планината как посинява -
часът на котката и кучето!
О, толкова наситена, красива раздяла
с кои очи, с кое сърце се понася?

Дъхът не стига, сълзите извикват
стон и стих - мелодия напира.
Всяка вечер е така неповторима,
всеки залез тъй различен.
Иска ми се да ги запомня всичките
и цял живот да ги рисувам и описвам.
Така ще бъдат златни всички думи,
песните ми ще са в розово и синьо
и някой ден, когато времето утихне
залезната реч ще бъде мойто тяло,
за онзи, който иска да докосне златото
в прелюдия от цвят и аромати
и да усети кълба от сълзи и от думи
в клетвата на залеза в недрата.

Че като залеза съм аз различна,
всяка мисъл, всеки цвят и звук
се променят в мене без причинност
и носят усещане за неповторимост.
Ала и като залеза във мене вечното
е пришито в слънчевия диск,
от който горчивото кафе ще пие,
който сутрин ще буди усмивка
и вечер в синьо планината ще намята
и все на Запад, в пазвата на небесата
сънищата чудни ще отнася.

И никога една и съща, вярна на Космоса,
в хаос ще раждам дихания, трепети росни,
защото в очите ми е слънцето - водач,
а душата облича се всеки ден с различен цвят.

красиво е ... :))

РАдвам се, че ти е донесло усещане за "красиво"