Имах удоволствието (ама че проклето удоволствие) да се запозная отблизо..не, това не беше запознанство, а по-скоро челен сблъсък с няколко житейски мъдрости и щателно да проверя истинността ми. След направената проверка беше установено, че нещо в тях куца, че не им е докрай чиста работата. Но си казах - това все пак са житейски повели, народни мъдрости, оцелели във времето и паметта на човека и започнах да ги разнищвам една по една. Връщах се на местопрестъплението и оглеждах всеки мъничък детайл. Хм...отговорите започнаха да никнат пред мен и да ми става и леко, и смешно и тъжно. Ето какво разследвах, кое проверих и до какви изводи стигнах, разглеждайки обстойно душата ми и следите по нея.

1. Времето лекува.----> Не! Проверих го. Времето не лекува, то други неща прави - натрупва в килера разни други проблеми, емоции, задачи, но не болката си остава също в килера. Затрупана е под боклуци и непотребни никому нещица и вехтории, но си е там и някой път се подава някое от крайчетата й, за да извика сълзи в очите ни. Времето променя човека, състарява го и до голяма степен променя начина му на мислене и действие, но времето не променя чувствата. До голяма степен народът беше прав, ала лечението на времето е свързвано със забравянето на шока и успокояването на мислите именно защото има навика да се трупа. Времето обаче НЕ ЛЕКУВА!

2. Силната любов се замества със силна омраза.-----> Донякъде - да, но по-скоро НЕ. Защо? Една истинска силна, нежна, тревожна голяма любов може да се замени с озлобление или дори с омраза, ала временно пак в полза на отминаване на шока от това, че вече я няма. Има няма две-три седмици и от злобата не е останала и следа, освен неясното чувство на вина, че сме си озволили да намразим някого, когото иначе обичаме.

3. Клин клин избива.----> Невярно! Особено, когато липсва чук и ковач, но това е друга тема. И ако става въпрос за клинове в дървесина - ок, ако става въпрос за това, че един човк може да бъде заместен от друг в живота, на работата, в дома, в училище и т.н. - пак донякъде съм съгласна, но хайде някой да ми каже, че човек измества човек от душата. Не! няма как да се случи. Не го измества от мечтите, от сънищата, от чувствата, просто не успява, защото душата е е дна много странна субстанция без собствени координати и единствено чувствата ни са ориентири за пътя към нея. И когато в тези чувства няма достатъчно искреност, а са дошли малко насила, дошли са по-скоро от разума, а не от сърцето, то пътят към душата е изгубен и новият клин просто няма какво да избива.

4. Далеч от очите, далеч от сърцето. ----> Невярно! Вечер зад спуснатите ти клепачи очите гледат все в миналото и се пълнят със сълзи и търсят обекта си на наблюдение, не го намират и пак поглеждат в спомените си - ето го. Господи, още го обичам - прошепва душата, погледнала през тях и тялото ти настръхва, а сърцето се разтуптява по-бързо. Искаш ли този сърдечен дисбаланс? -не. но ей на тупти и не спира, а гледа тъмната стая и си приказва със самотата.

Тя, драги приятели, народът си е казал тежката дума и донякъде тя наистина е много тежка, но в повечето случаи просто не я разбираме докрай. Не всяка народна мъдрост крие в себе си мъдрост, не всяка поговорка, крие в себе си общочовешкио валидни истини. Това са едни фрази, които много често сме използвали или чували и са се запаметили в главите ни като аксиоми, които идват на помощ, когато нещо ни е криво и не знаем как да се преборим с него. Ала всяка подобна мъдрост крие в себе си противоречия и сблъсъци, дава ти поле за размисъл и идеи за отхвърляне, възприемане, анализиране или доизграждане. Прекалено много клиширахме мъдростта на народа, врме е да я разчовъркаме, за да се научим да я използваме правилно.

"Не всяка народна мъдрост крие в себе си мъдрост, не всяка поговорка, крие в себе си общочовешкио валидни истини.""да я разчовъркаме" :))
Всеки си знае сам за себе си... Много ме изкушаваш обаче да те попитам относно: "1. Времето лекува.----> Не! Проверих го." И за колко време точно го провери? Ако е под 15-20 години (имам предвид проверката ти...), що ли не ти вярвам, че си вярваш... Представи си само за секунда, ако можеш, де:), че не си първият и последният човек на света (казвам да си представиш, защото постингът издава самочувствие точно за обратното, а именно, че си единственият човек на света). Та представи си, че някъде има поне още един човек, който някога е бил наранен от несподелена любов... да речем тогава е бил на 20, сега да речем е на 75... Ако такъв човек ми каже, че болката му е все така силна, защото ВРЕМЕТО НЕ ЛЕКУВА, ще повярвам, че не лекува... Разбира се има и много по-тежки неща от несподелената любов, те вероятно изискват повече време, може и човешки живот да не стигне... Но ти си от умните - ще се сетиш и без да се спирам на тях:) За омразата - не знам - вероятно може и да се появява понякога, а може и да не се появява. Клин клин избива, [но вторият остава]:) Зависи - вероятно не си срещнала Човека и затова мислиш, че не е вярно. За последното:))) Е, дори бих прибавила - тъкмо обратното - ако си някъде далеч от него или не го виждаш често - гаранция, че ще си "влюбена" по-дълго, отколкото ако се съберете:))) Просто никой не е идеален и е много лесно да си влюбен докато въздишаш по една фантазия, но ако живеете заедно и започнете да си виждате и недостатъците... Защо мислиш има хора, които се разделят, дори някои се развеждат?

Очевидно ти си едно много чувствително момиче. Допълнително натежава фактът, че явно още не си натрупала достатъчно житейски опит. В следствие на всичко това си стигнала до гореспоменатите заключения.
Ще дойде време да разбереш, че е точно така, както гласят общоизвестните мъдрости.
По принцип съм доста многословен - особено по такива теми. Тук обаче символите са ограничени и не може да се развие сериозна теза. В скоро време може би ще напиша постинг на тази тема и там ще посоча някои лични примери, които доказват, че в момента те подвежда твоята чувствителност.
Само ще добавя, че в любовта си заслужава да се изживее и позитивното, и негативното, иначе все едно не си живял.
Оставям ти два линка, в които съм споменал някои мои лични преживявания. Едва ли ще одобриш поведението ми, ако си от този тип идеалистки, към който мисля, че принадлежиш. По-важното е да разбереш, че животът предлага какви ли не изненади. Дори такива, които ти се струват невъзможни.

http://tutankhamon661.blog.bg/drugi/2009/11/25/izneviara.442594

http://tutankhamon661.blog.bg/tq-i-toi/2009/12/02/revnost.447115

няма клиширане в народните мъдрости :).

не опитате да погледнете нещата от друг ъгъл.
Силвър и аз мога сега да тръгна да разказвам разни истории, да и привеждам примери, доказващи едно или друго. Сигурно ако се замисля и в литературата ще се намерят някои доста добри и в историята.
Тут много съм чувствителна, понягога съм и идеалист, но не това ме е накарало да стигна до горните заключения. Опитвам се да вникна докрай в народната мъдрост, да я разбера,и защо не да я оспоря ако това би ми било интересно или по някакъв начин необходимо. Като напишеш постинг на тази тема ще дойда да ти "досаждам" с коментари и въпроси ;) Проверените във времето истини не са истини, които трябва да приемем наготово, а да стигнем сами до тях. Моят път минава през отричането, пък да видим дали живота ще ми докаже, че съм сгрешила.
оси4ке, доре дошла. Според мен ги клишираме...какво да ти кажа. Прекалената им употреба ли е довела до това мое усещане - не знам. Много ни е лесно. Случва се нещо и вадим от торбата някоя поговорка, лепваме я върху ситуацията и отдъхваме спокойни - народът така е казяал, прав е бил.

Харесвам афоризмите. Харесвама ми да прочета думите на някой философ, писател, гении, защото в тях се крие една личност, едно разбиране за света, някаква епоха, която не е моята, едно минало време, оставило в този човек своя отпечатък. С тях свободно мога да влизам в конфликти или да ги приемам със съмнение и никой не се "сърди". А стане ли дума за народни мъдрости - всеки казва, а не, то така мислиш, щото нямаш опит.
Дълга тема.. ;) Хубав ден на всики ви

Времето лекува - според мен не означава, че времето само по себе си лекува, а просто, че след определено време, след като нещо ти се е случило, намираш друго нещо, което ще те накара на забравиш за първото или ти дава възможност да осъзнаеш, че не си заслужава да му обръщаш голямо внимание, или ти дава възможност да "прогледнеш", ако си живяла в заблуда. В случая с любовта и връзката, ако си прекарала време с един човек (особено ако е доста време), при теб се е оформило нещо като навик, свикнала си да си с него, нагласила си се към него и затова след раздялата изпитваш липсата на този навик и това боли и те кара да се чувстваш не на място. На мен след като се разделих с дългогодишната ми приятелка, ми трябваха около 3-4 месеца, докато се освободя от навика, и по време на тези месеци се чуствах отвратително. Но след това всичко беше наред. Т.е. времето дава възможност да се отърсиш от миналите преживявания. Колко бързо това ще стане, зависи само от теб.
2. Силна любов се замества от силна омраза - не е задължително. Може би само за кратко, ако си обичал някой и той те е наранил, искаш да му го върнеш. Но ако си достатъчно зрял човек, не би се захванал с такива неща, защото такива неща не могат да се върнат.
3. Клин, клин избива - да понякога се налага на удара да отвръщаш с удар, но пак не задължително. Ако си достатъчно хитър ще намериш по лесен и безболезнен начин.
4. Дълеч от очите, дълеч от сърцето - Да, ако нещо е дълеч от теб е по-лесно да го забравиш. Просто отвикваш да е наоколо. Но пак зависи от теб. Ако постояно го връщаш в спомените си, то ще е близо до теб, не дълече. Отклони вниманието си от него и ще го забравиш.

И да не ги отричаш, пак трябва да ги провериш.