И кой е казал, че трябва да се спи поне 6 часа, за да си бодър. Два часа и половинка кафе са ми напълно достатъчни :)
Да ви се оплача, кафето ми тази сутрин прекипя, докато се занимавах с номерата на котарака си, който упорито си беше наумил, че ще закусва преди мен и как не я счупи тая лапа от заключената вратичка на шкафа?! Което ми напомни за моите приятели навън, да не забравя да им взема няколко шепички гранули.
Голям цирк сме. Пред входа ми има три котарани. Една "зряла" и две малки. Всяка сутрин им свалям закуска. Обмислях варианта да си пия кафето на входа, докато хапват, че някой трябва да седи при тях и да ги пази. Защото, видите ли, малките няма кротко и спокойно да се наведат всяко над своето си купче, а трябва дасе размякат, целият квартал да съберат. Което в последно време увеличи групата. Едно кутре седи на няколко метра от нас, присламчва се и още една котка, а вчера и две по-големи кучета дойдоха. И ела разпредели на всички според заслуги и големина.
Един човек минава всяка сутрин по същото време  и всеки път ми се смее. Не ми се присмива, по-скоро го радвам. Поздравява весело. Ще го придумвам и той да сваля по някое и друго залче, че моите котарани всяка сутрин като им загреба от гранулките ме гледат със своето котешко недоумение. Дано не знаят, че нося на други котки. Много ме ревнуват.
Въпреки че как да не знаят. Онези двете изгладнели сирени долу с мякането си всичко са им разказали. Много е странно. Правих си експеримент. Слизах без да паля осветлението на стълбите и отключих входа по възможно най-безшумния начин. Какво ти? сирените вече с писъци се увираха около краката ми, възрастната котка тича от близкия двор, о ето го и онзи приятел с тъжния поглед... Как ме усещат, че слизам - идея си нямам.
Една сутрин просто изумих да им взема закуска. Реших, че все някой ще им даде нещичко, а после се върнах. Не издържах. Не можете да си представите колко хубаво ми тръгва деня с подобна колоритна групичка. Веднъж се излъгах да нагушкам едното от малките и то ме е изпращало после по половината ми път.
Та ... да не забравя да им взема закуска. /note/

До преди малко четох какво съм написала нощес. Да, странна нощ беше. Но поне се написах. Това е като да се наядеш, да се напиеш...потребност е. Вече не мога да си представя, че няма да седна и да напиша нещо, каквото и да било. Обичам да пиша, успокоявам се, отговарям си на някакви въпроси, които са стояли пред мен или обобщавам някое преживяване, някоя емоция. Записвам някоя мисъл, поставям основите на някой разказ или просто се забавлявам, но не мога да не пиша  - пристрастена съм към тея малки буквички и това ти.
А в дни като вчерашния толкова неща напират в мен, че ми е невъзможно да се спра. Оставих ви няколко поредни постинга... моят безсънен рецитал на душата. Когато изключих компютъра ми се искаше да го включа пак и просто да продължа. Просто вчера ми беше много, изключително натоварен с всякакви преживявания, случки, емоции, мисли и срещи ден и ако не бях си го изписала...нямаше и тея два часа да ги спя.
Е... ДОБРО УТРО от Ами!
Пожелавам ви един страхотен, невероятен, динамичен, вълшебен, усмихнат ден. И не забравяйте, че днес е единствения ни шанс да живеем, няма утре, а вчера си замина. ДНЕС направете всичко, което ви се прави. Подарете обич и усмивка на някого. Послушайте вятъра, попейте си, потанцувайте, пийнете кафе. Кажете "обичам те"; "благодаря"...защото няма по-подходящ ден от ДНЕС за тези неща.
И не се нервирайте.
нали ;)
ТОЧНО ДНЕС НЯМА ДА СЕ ЯДОСВАМ

с много обич, усмивки и прегръдки от Ами...

Днес няма да се ядосвам :)
Усмивка за теб и котешките ти утрини ;))))))))))))))))

Усещам лека доза подигравка в коментара ти. Котката може да е мила, нежна и гальовна, но може и зла да е ;) Да не си показваме ноктите ние с котешката ми дружинка ;)
Напоследък като се замисля единствено животните не са ме разочаровали. Всеки човек, който се е изправял до мен по някакъв начин ми е донасъл разочарование. Животните - никога! Странно е, че дори е и тъжно.

Благодаря ти, че зареждаш с такъв позитивизъм! Малко хора го умеят! :)

Ами...благодаря. Просто поддържам себе си винаги заредена и зная, че истинската обич е даване, даване, раздаване до край на светлина и енергия.