Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 23:12 - Тревога
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2220 Коментари: 6 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Така искам да те поглезя,
да разтрия раменете ти,
в прегръдка да те сгрея.
Да премахна умората,
нещо вкусно да приготвя
и тихо, тихо да шептя,
на гърдите ми задрямал.
А нямам право на това!
Мога само да си представям
и тревогата си да смълча.

Да питам единствено нощта
дали сънят ти е спокоен,
дали е нежна сутринта.
Дали някой те ядосва
и те изпълва със тъга.

Мога само да питам нощта!
Сестрице с хиляди звезди,
прати ветровете да зърнат
дали искрят любимите очи,
дали се смях весел разлива,
дали усмивка там блести.
Сестрице, добре ли е, кажи!

Така искам да се превърна
понякога в невидим вятър,
през стъклото да надзърна,
за миг да те погледам само.
Ако си весел, с бляскащи очи
ще чуеш вятърът в стъклото
с песен сладка как звучи.
Ако видя, че нещо ти тежи,
облаци ако има по челото
и нещо в теб ако горчи
ще намеря мъничка фуга,
ще се промъкна оттам
и с нежен полъх ще целуна.

Как искам да те поглезя,
да разтрия раменете ти,
с прегръдка да те сгрея,
умората да махна с ръка,
а нямам право на това.
Нямам право на това!
Тревогата и грижата си,
трябва в стиха си да смълча.


Тагове:   тревога,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. drakulla - Ще се
26.10.2010 23:41
получи много хубаво, сигурен съм. Да ме поканиш на представянето :)
цитирай
2. drakulla - Мило
26.10.2010 23:54
Ами, трябва да има - задължително. И ти и хубавите ти стихове го заслужавате. Искам хората да разберат за таланта ти. Намери някой да го организира, със сигурност са представяни стихосбирки в града ви.
цитирай
3. amrita - Ако помисля мога да го направя,
27.10.2010 00:00
но може би ме е... страх, да май ме е страх. Ще ми бъде невероятно трудно да се изправя пред някакви хора и да рецитирам стиховете си. Ако в някои книжарници я приемат, да седи там и ако някой се захласне - ок!
Имаше един стих на Дамянов за това...

ПРЕДСКАЗАНИЕ

Ако излезе след години
и моят сборник неголям,
все от витрина на витрина
книжарят ще го мести, знам.
Навярно накой ще напише,
че аз съм лош и слаб поет
или ще сметнат за излишно
за мен да драснат даже ред.
Но оня момък, който тъжен
отвън витрината снове,
ще влезе и ще се излъже
да купи мойте стихове.
Ще ги чете, докато чака
момичето си. И така,
накрай ще го погълне мракът,
със мойта книжка във ръка.
А любовта щом стане дата
в един зачеркнат календар,
той мойта муза ще запрати
В праха на някой антиквар.
Но щом тъга по ранна младост
споходи морния му ден,
пак паметта му ще извади
един забравен стих от мен.
И онзи спомен, стар и свиден,
ще бликне във сълза тогаз...
О, знам, че няма да я видя,
но благодарен ще съм аз!
цитирай
4. анонимен - вие защо не си говорите с ЛС?
27.10.2010 15:46
не е хубаво да се зармазвате пред всички. кофти са тези изяви, приличат на махленски раздумки.
цитирай
5. amrita - ето...
27.10.2010 17:28
без "махленски раздумки" ;) Така ни скимнало :)
цитирай
6. drakulla - анонимке,
27.10.2010 19:17
тъй като въпроса е и към мен: Защото така сме искали. А дали е хубаво - не знам, защото нямам понятие какво е "зармазвам".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832408
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980