Как е трудно в дни на тежест
да намериш сили забравени.
Пориви се гонят метежно -
следваш ги - какво да правиш?!
Стъпки влачиш след дъжда,
заобикаляш локвите кални
слънце грейва изведнъж
и те заслепява самохвално.
Ала продължаваш.Какво остава?!
Все някак ще се добереш.
Болката не иска да престане,
не иска даже да те разбере.
Лица забързано те отминават
скоро пак ще завали поройно.
Часовете като дни минават
и натежава самотата тройно.
Ала ставаш, без сили дори
и излизаш...друго не остава.
Когато душата не те боли
на порива й плътта се подчинява.
Странно нещо е духа човешки,
волята да търсиш своите сили.
Разумът ти прави забележки,
а сърцето се усмихва мило.
Как е трудно в дни на тежест
да намериш сили забвавени.
Пориви те подгонят метежно -
летиш след тях...Какво да правиш?!