Самотата не е тежка за носене,
когато в нея носиш живота,
когато носиш във нея света
и хилядите кодове
на вечнстта и на мига.

Но в нея няма смях и топлина,
няма протегната с нежност ръка,
няма песен, запята от двама,
има пламък, а е без искра.

Сълзите, случките и болката
изпратих по вълните на реката
с горящия сал на Мъдростта,
ала на брега останах сама...

Изпълнена с нежност и сила,
изпълнена с благодарност
и искрена вяра в същността ти,
но вятърът не пълни празното.

Звънва в мене радост, щом
се сетя за горящите очи,
които с невидими устни целувам
и сърцето ми молитви шепти.

Самотата не е тежка за носене,
когато носиш във нея живота, света.
Но в нея няма смях и топлина -
песен, запята между двама.