Постинг
16.07.2012 04:19 -
Понякога е толкова трудно да заспиш
Нещо все не ми дава покой,
блъска в дланите ми,
крещи ми от сърцето.
След разходка
в три през нощта
колко вкусно изглежда кафето...
Колко примамливо в здрача,
наднича графита,
изписан нестройно,
колко остана от луната -
дали ще я допиша... достойно.
Колко е малък човек
под звездите,
колко голям е на сън?
Колко измислено всичко,
колко чуждо на това,
което всъщност съм.
Уморих се от всички товари,
силата свършва, волята трае,
надежда остава...
за пътя!
Светът е настръхнал
като озлобена котка,
сляпа в своята атака.
Кога поисках да усещам всичко?
От най-малкия атом
до най-далечната Галактика.
Не че разликата
е съществена.
Наоколо се случват битки,
връхлитат бури
и едни до болка вече
тежки стъпки
заплашват, че ще смачкат всичко.
Колко голям е човек,
когато обича,
когато се усмихва...
Как сянката му става
планина, река, море и всичко.
Видиш ли това веднъж,
падат всичките илюзии.
И ти става неудобно, носталгично...
Уморен от скитане,
ти се иска да си идеш вкъщи,
а някъде във теб
прошепва усет -
още мъничко си нужен тука...
блъска в дланите ми,
крещи ми от сърцето.
След разходка
в три през нощта
колко вкусно изглежда кафето...
Колко примамливо в здрача,
наднича графита,
изписан нестройно,
колко остана от луната -
дали ще я допиша... достойно.
Колко е малък човек
под звездите,
колко голям е на сън?
Колко измислено всичко,
колко чуждо на това,
което всъщност съм.
Уморих се от всички товари,
силата свършва, волята трае,
надежда остава...
за пътя!
Светът е настръхнал
като озлобена котка,
сляпа в своята атака.
Кога поисках да усещам всичко?
От най-малкия атом
до най-далечната Галактика.
Не че разликата
е съществена.
Наоколо се случват битки,
връхлитат бури
и едни до болка вече
тежки стъпки
заплашват, че ще смачкат всичко.
Колко голям е човек,
когато обича,
когато се усмихва...
Как сянката му става
планина, река, море и всичко.
Видиш ли това веднъж,
падат всичките илюзии.
И ти става неудобно, носталгично...
Уморен от скитане,
ти се иска да си идеш вкъщи,
а някъде във теб
прошепва усет -
още мъничко си нужен тука...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980