Постинг
25.02.2013 01:15 -
Толкова много те обичам
"Ослушай се във въздуха вече
витае нашата любовна песен,
която пътува като щастлива мисъл..."
FELICITA - Al Bano & Romina
Недей да мръщиш вежди и да се отчайваш -
толкова много те обичам.
Коя трудност няма да се предаде
пред блясъка, роден между очите ни?!
Недей да се заглеждаш в падащия дъжд
с тази отчаяна яма в душата си -
толкова много те обичам
И толкова много години съм те чакала.
Ела да те завия със ръцете си,
за да прогоня кошмарите -
на сутринта ще видиш колко красив е изгрева.
недей да се смълчаваш и да мислиш,
ще пусна музика, а ти не изспускай очите ми -
толкова много те обичам...виждаш ли?!
Коя трудност пред нас ще се изправи
и позорно няма да избяга,
когато види тези погледи, поели смело обещания?!
Ще се забавим малко с теб из пътя
(така е трябвало да стане)
Но представи си само, ах, можеш ли
колко много така ще научим?!
Ще дойде нашия ден... все някога
и ще бъде точно, както сме си го поискали.
И да го посрещнем безумни сега,
ще ни горчи от неизбежни въпросителни.
Толкова много те обичам...
Когато скривам глава във шията ти
усещам в сърцето ти сила
и знам, че заедно можем
да повдигнем планините.
Толкова много те обичам...
това е нашия най-важен ден,
защото той е всеки ден,
защото е точно днес, сега - живяно!
Толкова много те обичам...
със всичко друго... ще се справим.
витае нашата любовна песен,
която пътува като щастлива мисъл..."
FELICITA - Al Bano & Romina
Недей да мръщиш вежди и да се отчайваш -
толкова много те обичам.
Коя трудност няма да се предаде
пред блясъка, роден между очите ни?!
Недей да се заглеждаш в падащия дъжд
с тази отчаяна яма в душата си -
толкова много те обичам
И толкова много години съм те чакала.
Ела да те завия със ръцете си,
за да прогоня кошмарите -
на сутринта ще видиш колко красив е изгрева.
недей да се смълчаваш и да мислиш,
ще пусна музика, а ти не изспускай очите ми -
толкова много те обичам...виждаш ли?!
Коя трудност пред нас ще се изправи
и позорно няма да избяга,
когато види тези погледи, поели смело обещания?!
Ще се забавим малко с теб из пътя
(така е трябвало да стане)
Но представи си само, ах, можеш ли
колко много така ще научим?!
Ще дойде нашия ден... все някога
и ще бъде точно, както сме си го поискали.
И да го посрещнем безумни сега,
ще ни горчи от неизбежни въпросителни.
Толкова много те обичам...
Когато скривам глава във шията ти
усещам в сърцето ти сила
и знам, че заедно можем
да повдигнем планините.
Толкова много те обичам...
това е нашия най-важен ден,
защото той е всеки ден,
защото е точно днес, сега - живяно!
Толкова много те обичам...
със всичко друго... ще се справим.
Несподелена...... надежда......болка..... не надживяна раздяла.......
цитирайтози коментар, иво
цитирайАз не съм съгласна с първия коментар...но може би, защото знам историята, защото знам от какво е продиктуван този стих.
Спомних си онази велика песен..."вървят ли двама на дълъг път"
С любов се обръща света, срещу любовта, която е скрепила ръцете и сърцата - няма трудности, защото очите тогава ги виждат като предизвикателства, като шанс за още нещо ..."живяно"
От горчив опит ти споделям нещо, мила Амрита.
Бракът е договор за покрив, договор с общността. Той няма връзка с любовта. Щом сърцата са се свързали вече...подписали сте по-важния договор. А своя празник ще дочакате..обичащи се и "живяни" и това е важното.
Проблемите винаги ни помагат да видим още нещо от живота. Те са познание, което идва в дар на душата ни.
ха ха ха Странни сте ми вие двамата. Жената е тази, която се тръшка заради провалена сватба, мъжът принципно го приема по-добре и по-спокойно. Явно ти си по-спокойната от двама ви. А неговата тревога е свързана с това, че не може да ти подари този ден сега. Прекрасно стихотворение, защото отразява поведението ти - точно така. Всеки ден ви е "най-важния", защото само него имате. Всичко друго ще се подреди според Божията любов.
Много те прегръщам, чисто сърце. Щастлива и горда съм да познавам човек като теб.
цитирайСпомних си онази велика песен..."вървят ли двама на дълъг път"
С любов се обръща света, срещу любовта, която е скрепила ръцете и сърцата - няма трудности, защото очите тогава ги виждат като предизвикателства, като шанс за още нещо ..."живяно"
От горчив опит ти споделям нещо, мила Амрита.
Бракът е договор за покрив, договор с общността. Той няма връзка с любовта. Щом сърцата са се свързали вече...подписали сте по-важния договор. А своя празник ще дочакате..обичащи се и "живяни" и това е важното.
Проблемите винаги ни помагат да видим още нещо от живота. Те са познание, което идва в дар на душата ни.
ха ха ха Странни сте ми вие двамата. Жената е тази, която се тръшка заради провалена сватба, мъжът принципно го приема по-добре и по-спокойно. Явно ти си по-спокойната от двама ви. А неговата тревога е свързана с това, че не може да ти подари този ден сега. Прекрасно стихотворение, защото отразява поведението ти - точно така. Всеки ден ви е "най-важния", защото само него имате. Всичко друго ще се подреди според Божията любов.
Много те прегръщам, чисто сърце. Щастлива и горда съм да познавам човек като теб.
топли и светли... поздравявам те..
цитирайСветланке, за емоционален човек като мен, който усеща как сърцето му започва да бие по-силно при вида на изгряващо слънце..едва ли може да се даде определението "по-спокоен". Просто знам, че очакването на нещо е затвор и спрях да боравя с очаквания - сега си отглеждам в душата само мечти и надежди...по-леко ми е ;)
Прегръдки!
цитирайПрегръдки!
Благодаря Маринки!
Вярвам в това, че топлината и обичта правят чудеса...
цитирайВярвам в това, че топлината и обичта правят чудеса...
Търсене
За този блог
Гласове: 5980