Как и откъде да взема смелост
да зарежа всичко,
да забравя?
И забравя ли се пулса,
който блъска неуморно
изтощените ни вени?
И забравят ли се спомени,
които си се клел да помниш?
И зарязват ли се изгреви,
които били са ти всичко?
И зарязват  ли се следи
от фляб и боровинки,
които могат някак
пътища назад да ти запазят?
А трябва ли ти всичко това,
целият този безполезен багаж,
който само заема място в сърцето ти
и тъй ти се пречка?
И как се тръгва без него?