В извивките на голото ми тяло,
музиката пристан стар намира.
Вселената е мойто огледало,
а там, там съм винаги красива.

И няма мисъл, танц без смисъл,
в който пак суетно се обличам.
На ванилия и мед ми замирисва
на безкошмарност сънища обрича.

Лунен лъч погалва мокрите коси
притихнал на гърдите ми заспива.
Музиката нещо старо ми шепти
и усмихната ме винаги открива.

Нощта протяга топлата си длан,
да слее тайните си с мойто тяло.
Танцуваме! Без мисъл и без свян -
прегръща ни пак звездно одеало.

Добро е! :)

Хубав среднощен танц!:))))

Танцуваме, bregovi4, танцуваме...Благодаря! Радвам се, че ти е харесало.

Ерато...да ти кажа ника ти ме...хм...разтуптява всеки път, когато го мерна някъде. Танцът, танцът беше страхотен...без мисъл и свян :))))