Постинг
02.10.2010 20:42 -
Мъдростта на съмнението
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1802 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2010 20:45
Прочетен: 1802 Коментари: 5 Гласове:
3
Последна промяна: 02.10.2010 20:45
Все още, когато пиша за тези неща, имам нуждата да се позовавам преди това на авторитет. Зная, че мога да "преразкажа" написаното на доспътен и разбираем език (което винаги и всякога ме е вълнувало, с каквото и да се захвана) Да преведеш нещо на език, който ще достигне съзнанието на повече хора - това е може би целта на постингите ми...понякога. Казах ви вече - Ами не се побира в никакви стандарти ;)
И така на темата за съмнението. Първо ще ви запозная с един от духовните закони на Чопра - Законът за необвързаността. Бързам обаче да отбележа, че прилагането му не става току така, не можем утре да се събудим и да си кажем "ще живея необвързано", е не че не можем, но просто няма да се получи и бързо ще се разочаровате. Много лоша наша черта (на българите) е това, че зарязваме бързо, бързо нещо ако то не даде плодовете си веднага. Е, съжалявам! Ако сте решили да "отваряте душата си" не може да го направите от днес за утре и да получите всички блага, които носи подобно начинание. Това е процес, движение, има своите последователности, упражнения и грешки. През него се минава, той не се получава като завършен продукт в лъскава опаковка. Аз самата от скоро вървя и колко сладки неща съм преживяла, но и колко изпитания са се изпречвали на пътя ми. Трябва всъщност доста да се потрудите. А и важи правилото и то важи с пълна сила "Всяко начало е трудно!" Но от друга страна, хубавото е, че всеки, който има желание може да премине през този процес и да изпита истинската наслада на живия живот. Никой няма да ви накара на сила да "отворите душите си" ако не желаете. Никой няма да ви бута с пистолет в гърба, но определено около вас ще се намери някой, който в точния момент и на точното място ще протегне ръката си и ще ви подкрепи в първите стъпки. Когато ученикът е готов се появява и учител. Вие имате избор да приемете ръката му или да я отблъснете. Въобще всичко, винаги, и завинаги ще зависи единствено от нас, защото е много вярно твърдението, че всеки е ковач на собствената си съдба.
Ето най-сетне и Законът (или по-скоро цитат от него)
---
Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази дилема в мъдростта на несигурността, или мъдростта на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго освен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпорядък и разложение.
Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнението означава да навлизаме в неизвестното във всеки миг на своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно ново, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертви на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.
Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в добавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усещания, приключения, загатки. Ще познаете радостта от живота - магията, тържеството, възторга и ликуването на собствения си дух.
Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички възможности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за онова, което ще правите другата седмица или следващата година, защото ако имате ясна представа какво ще се случи и се обвържете твърдо с него, ще изключите цяла поредица от възможности.
Една от характерните черти на полето на всички възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира безкрайност от пространствено-времеви събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала когато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губите течливостта, съзидателността и спонтанноста, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като цяло.
---
В добавка (защото цитатът ми се вижда много изчерпателен) мога единствено да споделя своите мисли.
Съмнителното ни се струва такова, защото прекалено много сме свикнали да се страхуваме от неизвестното. Ние обичаме да знаем какво ще става утре, обичаме да планираме, обичаме да си изграждаме представи за живота и точно да се придържаме към тях. Затвор! Съмнението тук идва на помощ. Представете си го като верен приятел, който е дошъл в среднощ под килията ви с въже и кирка и ви подсвирква в тъмното: "Хайде! Тръгваме! Навън те чака свободния и волен живот!" Ето това е функцията на съмнението, да ни измъкне. То е съмнение и несигурност, повтарям, защото ние сме приели да бъде такова, а не защото всъщност е. Голям заряд мъдрост притежава усещането за съмнителност. Чопра казва "Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте."
Тук искам само да доуточня малко, че съмнението не е онзи пагубен страх, който ни владее понякога, а онази сладка тревога от неизвестното, наблягам на думата сладка. Неизвестното ни тревожи, защото не знаем какво ще се случи, но в същото време на нас ни е готино, чувстваме се добре. Пагубният страх уморява, заслепява, изтощава, заблуждава - той не е съмнение, а именно обвързване с известното и превръща хората в жертви на миналото, в затворници. Около такива хора има една много интересна вибрация, усещате ги (ако разбира се умеете да усещате подобни неща) като развалена станция на радиото, чува се музика, ала някак ви е неприятно да я слушате заради пращенето. Усещате ги тежки, болни, сиви. Онова загрижено, приятелско и топло "Не изглеждаш добре!" е продиктувано именно от това ви усещане. Най-често отговорът е "Нищо ни няма" или "Уморе съм" или нещо подобно.
Хората, които живеят, очаквайки с вълнение всичко, което може да им се случи са слънчеви. Покрай тях ви е хубаво, те ви "заразяват", изпитвате лекота и някак се успокоявате. Идва ви да пеете, да бъбрите, да се разкривате.
Страхът и съмнението са две различни неща. Сърцето ви умее да ги различава ако му го позволите. При едното (първото) то се свива и ви "тежи" на гърдите, при другото, то се смее и ви кара да се чувствате...лек, хубав, радостен. Даже в повечето случаи не можете да намерите точните думи за състоянието, в което се намирате. Просто ви е...хубаво! А не би трябвало - ето това е съмнението!
Поздрави, прегръдки, обич и усмивки от Ами!
Благодаря за вниманието!
И така на темата за съмнението. Първо ще ви запозная с един от духовните закони на Чопра - Законът за необвързаността. Бързам обаче да отбележа, че прилагането му не става току така, не можем утре да се събудим и да си кажем "ще живея необвързано", е не че не можем, но просто няма да се получи и бързо ще се разочаровате. Много лоша наша черта (на българите) е това, че зарязваме бързо, бързо нещо ако то не даде плодовете си веднага. Е, съжалявам! Ако сте решили да "отваряте душата си" не може да го направите от днес за утре и да получите всички блага, които носи подобно начинание. Това е процес, движение, има своите последователности, упражнения и грешки. През него се минава, той не се получава като завършен продукт в лъскава опаковка. Аз самата от скоро вървя и колко сладки неща съм преживяла, но и колко изпитания са се изпречвали на пътя ми. Трябва всъщност доста да се потрудите. А и важи правилото и то важи с пълна сила "Всяко начало е трудно!" Но от друга страна, хубавото е, че всеки, който има желание може да премине през този процес и да изпита истинската наслада на живия живот. Никой няма да ви накара на сила да "отворите душите си" ако не желаете. Никой няма да ви бута с пистолет в гърба, но определено около вас ще се намери някой, който в точния момент и на точното място ще протегне ръката си и ще ви подкрепи в първите стъпки. Когато ученикът е готов се появява и учител. Вие имате избор да приемете ръката му или да я отблъснете. Въобще всичко, винаги, и завинаги ще зависи единствено от нас, защото е много вярно твърдението, че всеки е ковач на собствената си съдба.
Ето най-сетне и Законът (или по-скоро цитат от него)
---
Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази дилема в мъдростта на несигурността, или мъдростта на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго освен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпорядък и разложение.
Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнението означава да навлизаме в неизвестното във всеки миг на своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно ново, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертви на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.
Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в добавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усещания, приключения, загатки. Ще познаете радостта от живота - магията, тържеството, възторга и ликуването на собствения си дух.
Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички възможности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за онова, което ще правите другата седмица или следващата година, защото ако имате ясна представа какво ще се случи и се обвържете твърдо с него, ще изключите цяла поредица от възможности.
Една от характерните черти на полето на всички възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира безкрайност от пространствено-времеви събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала когато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губите течливостта, съзидателността и спонтанноста, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като цяло.
---
В добавка (защото цитатът ми се вижда много изчерпателен) мога единствено да споделя своите мисли.
Съмнителното ни се струва такова, защото прекалено много сме свикнали да се страхуваме от неизвестното. Ние обичаме да знаем какво ще става утре, обичаме да планираме, обичаме да си изграждаме представи за живота и точно да се придържаме към тях. Затвор! Съмнението тук идва на помощ. Представете си го като верен приятел, който е дошъл в среднощ под килията ви с въже и кирка и ви подсвирква в тъмното: "Хайде! Тръгваме! Навън те чака свободния и волен живот!" Ето това е функцията на съмнението, да ни измъкне. То е съмнение и несигурност, повтарям, защото ние сме приели да бъде такова, а не защото всъщност е. Голям заряд мъдрост притежава усещането за съмнителност. Чопра казва "Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте."
Тук искам само да доуточня малко, че съмнението не е онзи пагубен страх, който ни владее понякога, а онази сладка тревога от неизвестното, наблягам на думата сладка. Неизвестното ни тревожи, защото не знаем какво ще се случи, но в същото време на нас ни е готино, чувстваме се добре. Пагубният страх уморява, заслепява, изтощава, заблуждава - той не е съмнение, а именно обвързване с известното и превръща хората в жертви на миналото, в затворници. Около такива хора има една много интересна вибрация, усещате ги (ако разбира се умеете да усещате подобни неща) като развалена станция на радиото, чува се музика, ала някак ви е неприятно да я слушате заради пращенето. Усещате ги тежки, болни, сиви. Онова загрижено, приятелско и топло "Не изглеждаш добре!" е продиктувано именно от това ви усещане. Най-често отговорът е "Нищо ни няма" или "Уморе съм" или нещо подобно.
Хората, които живеят, очаквайки с вълнение всичко, което може да им се случи са слънчеви. Покрай тях ви е хубаво, те ви "заразяват", изпитвате лекота и някак се успокоявате. Идва ви да пеете, да бъбрите, да се разкривате.
Страхът и съмнението са две различни неща. Сърцето ви умее да ги различава ако му го позволите. При едното (първото) то се свива и ви "тежи" на гърдите, при другото, то се смее и ви кара да се чувствате...лек, хубав, радостен. Даже в повечето случаи не можете да намерите точните думи за състоянието, в което се намирате. Просто ви е...хубаво! А не би трябвало - ето това е съмнението!
Поздрави, прегръдки, обич и усмивки от Ами!
Благодаря за вниманието!
Следващ постинг
Предишен постинг
Съмнението отваря вратите на промяната:) Една по една в градивен ред, като при всяка следваща ставаме по- истински и по- уверени. Аз бих добавила само, едно приятелско рамо е нужно за да се чувстваме щастливи!
цитирайрамото е подкрепа, утеха и старт за излитане...следователно щастие.
цитирай
3.
анонимен -
Наистина
02.10.2010 22:13
02.10.2010 22:13
съмнявам се,че някога ще заживея като "бял човек"...но се чувствам лек,
недотам хубав и радостен.
цитирайнедотам хубав и радостен.
Хубава вечер ти пожелавам от цялото си сърце... Съмнението е мъдрост на сърцата ни, чуството за лекост и радост са пътя към блаженството на душата и награда за извършен полет на съзнанието!
Бъди щастлив! прегръщам те с обич!
цитирайБъди щастлив! прегръщам те с обич!
"съмнявам се, че някога ще" не е съмнение, а обусловеност, затваряне в бъдещ резултат на миналото. Съмнението е винаги "сега", то се изживява "утре", но се случва винаги "сега". "Съмнявам се, че някога ще" е страх от промяна и нагаждане към нещата, съмнението е промяна и полет.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5980
