Как не я е срам. В своя защита ще каже, че до 6:00 сутринта се е ровичкала в "душата" на Йосиф Бродски и няколко пъти рева за проклетия му ястреб!
Ето какво в крайна сметка излезе.

Посока: Спасение

"Но как стенка - мяч,
как паденье грешника - снова в веру,
его выталкивает назад.
Его, который еще горяч!"
              (Осенний крик ястреба, Йосиф Бродски)


Вятърът често подвежда
жълтото око на гордостта и  самозабравата
и колко малко трябва да стане кафявото
за сметка на безкрайността,
за да потърсим спасение
за дробовете си и крилете си?

Октомври е опасен враг на птиците,
решили, че са се издигнали над храмовете,
устремени към охолството на топлия юг.
И колко перушина трябва да се разпилее
по ледените стъкла на небесата,
че да потърсим спасение
за дробовете
или нараво за сърцата си?

Отгоре светът сигурно изглежда красиво,
а като се огледа окото - няма кой да види,
не лети до него птица. Сам срещу вселенския студ -
ще издържи ли на тази безмълвна атака
гордостта на хищника?!
И в раната, която ще спре дъха му
и ще го превърне в ненужно кубче
ще потърси ли спасение
за замръзналите в ядрен студ
дробове и сърце?

Крещи, птицо! Нека реже звука ти,
нека реже сърцата ни с онзи звук, побрал
страх, болка и безнадеждност - крещи!
Аз ще плача за твоята смърт и ще те проклинам.
На юг, на юг трябваше да летиш,
а се полакоми да покориш Вселената!
Крещи в своята замръзнала смърт!
Крещи и се надявай господ да дъхне
топлина на крилете ти! Моли се!

Скалата ще посрещне нямо сблъсъка с ноктите
и ще остане там завинаги хлътване,
печатано с безсилие и отчаяние,
с безмълвния страх на последната агония.
Кой господ ще чуе крясък такъв?
Кой господ ще протегне милостива длан
на молещ за спасение на горделивостта си?
Кой ще отговори на сладката надежда
да аплодират другите едно безсмъртно приземяване? Никой!

Крещи! Нека раздере този крясък сърцето ми
с ноктите, стиснати в юмрук до корема ти!
Нека изтръгне сълза от дълбоките недра
на моето съчувствие. Крещи!
Този звук е лудост, крясък - агония.
С крясъка си, прерязващ стъклата с елмаза
на отчаянието, бележи съдбата ми!
Нека твоята смърт не е напразна,
нека не е изгубен устрем в октомври - крещи!
Крещи, за да помня!