Някаква топлина се промъква в мен
и пали върховете на пръстите ми,
пламти в синьо по устните ми,
запалва сърцето в гърдите ми,
разлива се в косите ми,
изгаря стъпалата ми - изпълва ме!

Вдишвам забравени аромати,
устните ми се разтягат в усмивка,
главата натежава назад,
сякаш подавам лице за милувка
и усещам тънки горещи пръсти
да се разхождат по лицето ми...
наоколо всичко затихва - няма ме.

Аз съм трепетене, пулс, топлина -
частица от безкрая на мига и вечността,
аз сега съм само повей,
само стих, безгласен, нежен стих,
написан със словото на Любовта.

Аз съм себе си - познах се
в тишината, донесла почивка.
Натовареният ден притихва
в спомен за смела усмивка.
Аз сега съм себе си. Аз сега съм силна
и е толкова, толкова топло
в гърдите ми.