Днес наминах през детските пътища,
от дърветата брах ябълки и мушмули.
Тичах лудо, играх на война с брат ми,
а татко се смееше "Вече сте възрастни!"
И после подгони майка ми, докато
не я изпремята в нападалата шума.

Днес пих много, много, радост и любов
и люта ракия, вчера дядо я изпекъл.
Ах, мое царство детско, светлия ти зов
ми върна сили, вяра, обич и надежда.
И дълго днес звучаха покрай мен шеги,
закачки, вицове и смях от весели игри.

Днес гледах дълго, дълго планината
и пих свежест от предзимния й аромат.
Един сокол летеше горе в небесата
и с погледа пронизваше целия свят.
Почуствах се, качена на силни криле,
почувствах, че мога да творя светове.

Днес беше ден, във който пак труда
беше придружен с игри и със песни.
Горе на хълма, пронизваше студа,
ала сърцето си усещах тъй горещо.
Днес наминах по детските пътища
и за утре събрах си смях и мушмули.