Все ви казвам колко е важно да слушате сърцето си и т.н., но нека за малко спра да прескачам стъпалата.
Може би едно от първите неща, които човек трябва да осъзнае е какво представлява точно гласът на сърцето и какво са "забраните на разума". Всеки знае за този вечен избор - сърцето ли да послушам или разума си. Пред всеки се е изправял. Напоследък става все по-интензивен, което много ме радва, защото се усеща едно раздвижане в голяма част от хората. Но, да не се разсейвам. За новото общество - друг път и на друго място ;)
Свикнали сте да работите с мислите си - не! Свикнали сте да мислите с тревога за евентуални бъдещи действия при решение, взето в сегашния момент. Или казано по-простичко в живота ви присъства "ако".
Ако аз сега напусна работа, защото не я харесвам, при тая безработица няма да си намеря работа, ще изостана със сметките и после ще трябва да се влача по задника на шефа, че да ме върне обратно. И ако ме върне, то ще е на по-ниска заплата и сигурно ще се държи отвратително. С подобни мисли в главата си хората работят нещо, което не им се работи, с години.
"Новият човек" напуска работа в момента, в който сърцето му подаде сигнал, че това следва да направи, за да се придвижи напред и нагоре към осъществяването на мечтите си.
За миг си представете, че не съществувате! Ръцете, очите, косата, кожата, органите - нищо от това не съществува. Няма ви! Няма ви такива, каквито сте свикнали да се виждате, няма го тялото, което обличате с дрехи и тъпчете с храна. Какво остава да сте тогава? Енергия, дух, импулс! Това сме ние, това е нашата истинска същност - в нея няма двуичност, няма забрани, няма избори, правила, норми, закони. Тя е такава, каквато е - нищо повече, нито по малко. Сега си предствете същото за света - дърветата, планината, океаните - няма ги! Какво са те тогава? Енергия, дух, импулс! Разбирате ли? между нас и света няма разлика. Ние сме света и света е нас, тук, сега, в този момент и в никой друг. Всички онези ситуации, в които попадаме, всички хора, които утре ще срещнем, всичко, което утре ще докоснем сега го няма, сега не съществува. Ние го градим в този момент чрез мисълта си, намеренията си, страховете си.
Мисленето е благодат, то твори, то е енергия, същата, която сме ние (обичам да я наричам Любов) Мисълта, такава каквато всъщност е способна да изгражда света точно такъв, какъвто си го поискаме. Мислите, такива, каквито сме свикнали да ги възприемаме (виж примера с работата) не са съзидателни и не сътворяват желаното, а очакваното. Какво е очакваното? Страх! Страхът затваря процеса на приемане и предаване на любов между частиците ни и тези на света около нас и ни дава именно това, което не искаме. Ние сме го избрали, ние сме създатели, както на своя Ад, така и на своя Рай!
Разумът, такъв какъвто го познаваме, е страх, думите му са прояви на този страх, последствията са понякога страшни.  Следващият път, когато се изправите пред избор в дадена житейска ситуация, помнете, че онова, което е разумно и правилно, защото така е казала традицията е страх от проява на новото и обвързване с миналото, което ще създава още по-неприятни и страшни сеща в живота ви, докато най-сетне не "прогледнете" за онова, което си причинявате сами.
Сърцето напротив, то ви тласка към промяна, свикнали сте прекалено много да робувате на предрасъдъци и страхове и тази промяна ви се вижда толкова страшна, че бягате от нея, защото "така трябва"
"Трябва"; "Не е разумно"; "Ако"; "В случай че" - са неща, с които вие създавате свой Ад! Независимо колко благородна изглежда постъпката ви, каква свята жертва е, колко вярвате, че всъщност така помагате на всички останали и натоварвате само и единствено себе си - това не е така! Егото ви ще ви наговори куп глупости, че да тръгнете по пътя на Страха. Осъзнайте, че това е така и колкото и страшно и съмнително да изглежда последвайте сърцето си! То ще ви се отплати като ви вдъхне сила да се справите с всички ситуации, които ще се изправят след избора на пътя ви - вие не го изпускайте, слушайте го, само и единствено него и след няколко месеца ще си отдъхнете спокойно - ето, всичко е наред, кое толкова ме плашеше.
Творете се приятели! Избирайте със сърцето! Много интензивни стават нещата, много забързаност се усеща наоколо, сигурна съм, че зачестяват в живота ви и живота на близките ви, които по някакъв начин са свързани с вас, случки, които сме приели да наричаме "нещастия" "страдания". Зачестяват провалите, кризите, нервните изблици, стресът е вдигнал ботуша си. Да, времето е много забързано, нещата се случват светкавично, всичко се върти на бързи оборити. Изберете да сте съзидателни и отговорни, а не страхливи и безхаберни.
Време е!