Безкрайно земна,
весела, бъбрива,
усмихната загадъчно,
по детски закачлива,
спонтанна и естествена
и не дотам красива,
сутрин разчорлена,
с прозявка и кафе
поздравявам птиците.
Много нежна,
весела, искряща
постоянно търся
в кого да се погаля,
с кого да поговоря.
Рисувам си картинки
на стаята по стените,
а паднат ли снежинките
в преспите се премят
и играя на криеница
и на магазини
с децата пред входа -
продават ми надежда.

И често свеждам поглед,
че с очите си прогарям,
виждам и зная,
там е огън разпален.
Там се отразява
неназовимото в безкрая...