копи/пейст постинг (предстои поредица от 1 до 7)
Чопра ми помогна много за преосмислянето на някои неща и събуждането на други ;)

СЕДЕМТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА НА УСПЕХА - Закон за чистата потенциалност
	ПЪРВОИСТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ … ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. Нито имаше несъществуващо, Нито съществуващо имаше тогавам Нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд … Едното То дишаше без дихание, от само себе си … “Химн на сътворението”, “Ригведа” Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзнание. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то същто така е и чиста радост. Други негови призначи са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършенното равновесие, непобедимостта, простотата и блаженството. Това е нашата основна природа. Нашата основна природа е природа начиста потенциалност. Когато откриете своята основна природа и знаете кои сте в действителност, в самото това знание се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримия потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциалност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собствена същност. И колкото повече упражнявате истинската си природа, толкова повече се приближавате до полето на чистата потенциалност. Упражняване на собствената същност или само-ориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме подвластни на обекти вън от собствената ни същност - ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непре-къснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. За това ориентирането по обектите се основава страх. При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролираме нещата и нуждата от външна сила са потребности, които се основават на страха. Този вид сила няма нищо общо със силата на чистата потенциалност или Божията сила, или истинската сила. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила. При ориентирането по обектите външният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх. Нашата истинска същност, нашият дух, нашата душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви предизвикателства и не се чувства по-долу от никого. Но тя е същто така скромна и не изпитва превъзходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг образ. Това е основната разлика между ориентирането по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизвикателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е истинска сила. За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само до тогава, докато е на лице обектът, който служи като ориентир. Да речем, разполагате с мого пари или имате някаква титла - президент сте на страната или управлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толкова, колкото всички тези неща. Щом изчезнат титлите, постовете, парите, изчезва и силата. А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характерни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепя вашите желания. Това се нарича още “подкрепа от законите на природата”. То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че получавате радост от връзката с хората и хората получават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от истинската любов. Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож-ности? Ако искате да се радвате на предимствата, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате досъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мълчание, медитация и въздържане от преценки. Времето, прекарано сред природата, също ще ви даде достъп до присъщите на полето свойства: безкрайна съзидателност, свобода и блаженство. / ... / ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ Ще се възползвам от закона за чистата потенциал-ност, като обещая пред себе си следното: 1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около тридесет минути сутрин и тридесет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация. 2. Всеки ден ще отделям време да общувам с природата и итхо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълвно и ще гледам залеза, ще слушам шума на океана или реката или просто ще вдишвам аромата на цвете. В екстаза на собственото си мълчание и чрез общение с природата ще се наслаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничена съзидателност. 3. Ще се упражнявам във въздържане от преценки. Ще започвам деня си с думите: “Днес няма да съдя нищо, което се случва”, и непрекъснато ще си напомням да не правя преценки.