Подай ми ръка, повярвай, че обичам -
друго не искам, нищичко друго,
освен да се раздам докрай,
освен от себе си всичко да дам.
Просто ми подай ръка!
С вяра и със искреност,
без нищо да чакаш, без да предугаждаш
моите мисли,
просто ми подай ръка
и ще ти покажа, че има толкова
невидяни още чудеса!

Не ми отсъждай бъдеще, в което
всичко тъпкано ще ми се върне -
аз нямам бъдеще, живея днеска
и точно днеска искам да живея,
да горя, да се радвам и да пея...

Просто ми подай ръка!
Нима наистина е толкова трудно
да разбереш, че нищо не очаквам,
че ходовете не пресмятам,
че съм малко по-различна
от всички, дето си познавал.

Нима наистина е вече невъзможно
да се оставиш просто кротко
да те води любовта към мене.
Не искам вече лъст и похот,
не искам поривност фалшива.

И ако ме няма вече в тебе,
не е ли по-добре завинаги да си отида?
Пожарът ли... не зная дали ще изстине,
но с безразличие и със разстояние
можем да опитаме да го угасиме.

Пък ако пламне пак - тогава ще го мислим.
Сега? Сега искам да поискаш
да бъда с тебе от обич истинска.
Не ме спирай да те обичам,
нежността ми в похот не зазиждай -
така по малко ме убиваш
и ставам просто далечнобезразлична...